Дан Симънс - Кухият човек

Мис Морган зареди пушката, скъси ремъка на втория ротвайлер и тръгна по заледената пътека между леко поклащащите се трупове.

Бремън дишаше тежко и учестено; струваше му се, че ще умре от недостиг на въздух. Железните брънки на веригата бяха толкова студени, че всеки път, когато я придърпваше или променяше положението на тялото си, залепналата кожа на дланите му оставаше по тях. От гърлото на ротвайлера се раздадоха звуци, които повече приличаха на старческо гъргорене, отколкото на кучешко ръмжене. Бремън разбра, че само секунди го делят от мига, когато ще падне в ръцете на мис Морган; сега нищо не й пречеше просто да насочи цевта на пушката към него и да дръпне спусъка.

Първият изстрел бе отнесъл двойния ред луминисцентни лампи, но той забеляза, че върху тъмната глава на кучето отнякъде пада сивкава светлина. Погледна нагоре, зърна отвора в тавана, и примигна — там имаше десетина дупчици. Дупки в дърво, не в блокчета сгурия. Дупки, през които проникваха отблясъци от могцната лампа зад постройката.

Мис Морган вървеше между труповете на два-три метра от него. Огромните й очи мятаха искри; дъхът й замъгляваше въздуха между тях. Ротвайлерът, увиснал на веригата, се бе отказал от борбата и дългите му силни крака потръпваха конвулсивно. Гледката подлуди другото куче и мис Морган трябваше да остави за миг пушката, за да удържи животното, което се хвърли към трупа на негъра и люлеещите се крака на Джереми.

Той метна мъртвия ротвайлер по мис Морган и се закатери. Стъпи на рамото на трупа, после на главата му. Стълбът на лампата удържа тежестта му, но заплашително се заклати; парчета счупено стъкло отново се посипаха в ледените пари под него. Мушна главата и раменете си в тесния комин, закрепи се върху обледения стълб и натисна с рамене надупчената дъска.

Мис Морган пусна ремъка и вдигна пушката. Не можеше да не улучи от два метра и половина. Живият ротвайлер използва тялото на вече мъртвия си събрат като стъпало, скочи върху трупа на негъра и почти достигна човека.

Но ключицата или някаква кост, под която бе промушена куката, не издържа, и тялото се откъсна заедно с ротвайлера, преметна се във въздуха и се захлупи върху мис Морган и мъртвото куче на пътеката. Сачмите не улучиха тесния комин, а се удариха в обледената стена на сантиметри от лявото рамо на Бремън. Той усети как нещо раздира левия му ръкав, после как студена струйка пропълзява по меката плът под мишницата му като докосването на проводник под напрежение. Приведе глава и се повдигна нагоре, но от усилието едва не се плъзна по стълба; напъна се и натисна повторно.

Капакът, ако наистина беше някакъв капак, бе залостен отвън. Почувствува съпротивлението на желязната кука и чу стърженето й.

На два метра и половина под него мис Морган изкрещя и срита ръмжащия ротвайлер. Кучето се извъртя и в объркването си понечи да я захапе. Без да се колебае нито миг, тя вдигна пушката и стовари тежкия приклад върху черепа на животното. То се свлече комично върху трупа на своя събрат.

Бремън използва шестсекундния промеждутък, за да възстанови равновесието си и да напъне отново, долавяйки как нещо пращи и се къса на гърба му, но също и как прогнилите от времето и отслабени от изстрелите дъски започват да поддават. Жилите на врата му се издуха и лицето му се наля с кръв; натисна пак, изпълнен с воля и сила, достатъчни да отместят цяла планина и да смразят птица в полет.

Помисли, че мис Морган е стреляла отново, понеже капакът внезапно се разби с оглушителен трясък и три от дъските се разлетяха на трески над главата му.

Изгуби равновесие и политна — обущата му се плъзнаха по стълба — но вкочанената му от студ лява ръка успя да се залови за ръба на счупените дъски, а дясната метна веригата през отвора и потърси в какво да се вкопчи. Чу как мис Морган изкрещя нещо, но бързо се изправи, оттласна се с крака и се промуши през дупката, при което ризата му се закачи на стърчащите трески и се раздра.

Бе заслепен от внезапния ярък блясък на лампата на водната кула в края на плоския покрив на хладилника, но успя да се изтърколи встрани точно когато мис Морган стреля отново. Още две дъски полетяха към небето и го обсипаха с трески.

Без да обръща внимание на кървящите си бедро, хълбок и рамо и на болката в сгърчените си от студ ръце, той се изправи на крака, вдигна веригата от чакъла и хукна към предната страна на постройката, прескачайки дебелия пожарен маркуч, който се проточваше към южната страна. Четири от ротвайлерите все още стояха до вратата със завързани за желязна тръба поводи. Направо полудяха, когато скочи долу от близо четири метра високия покрив. Удари се, усети, че си е навехнал левия крак, и се претърколи тежко върху чакъла и дребните камъни.