Дан Симънс - Кухият човек

Виковете на мис Морган долетяха приглушени през стоманата и дебелите стени. Ръмженето престана и тя върза кучетата на каишки. Вратата се отвори.

Бремън се запрепъва в тъмното и разблъска разполовените говежди трупове; работните му обуща се подхлъзнаха по замръзналия под. Помещението бе просторно — поне дванайсет на петнайсет метра. Дузини трупове висяха на куки, които се плъзгаха по метални релси под тавана. Навлезе навътре, прикри се зад един от тях и надникна към входа; дъхът му замъгляваше побелялата от скреж плът на закланото животно.

Мис Морган бе оставила вратата леко открехната и само тънка ивица светлина падаше върху високите й ботуши и бедрата. Два от ротвайлерите мълчаливо опъваха кожените ремъци пред нея и дъхът на трите същества се издигаше като гъст облак в мразовития въздух. Жената пъхна приклада на пушката под мишницата на ръката, която държеше ремъците и вдигна с другата нещо, което приличаше на устройство за дистанционно управление на телевизор.

Ярка флуоресцираща светлина заля помещението.

Бремън примигна, видя я как насочва пушката към него и се хвърли зад трупа точно в мига когато се разнесе изстрелът. Сачмите изплющяха по замръзналото месо и се посипаха по тесния проход между редицата провесени на куки животни; няколко профучаха точно там, където стоеше преди секунда.

Усети парване в рамото и видя струйка кръв. Имаше чувството, че се задушава, и се облегна на изкормения труп, за да си поеме въздух.

Тялото не беше на животно. От двете страни на разтворения гръден кош се виждаха бели женски гърди. Куката влизаше през гърба на жената и се подаваше през ключицата, точно над мястото, където е било разсечено. Очите под слоя скреж бяха кафяви.

Той отскочи назад и се шмугна напреко на пътеките, прикривайки се зад труповете. Лаят и ръмженето на кучетата отекваха в студения въздух на просторното помещение.

Знаеше, че вратата е само една и че прозорци няма. Бе стигнал почти до края на хладилника, придвижвайки се вляво от входа, където имаше повече трупове. Чуваше как кучетата дращят с нокти по замръзналия под в усилието си да се изтръгнат от поводите и стъпките на мис Морган, която го следваше, но се придържаше към предната стена.

Все още стискаше веригата, но не виждаше как би могъл да я използва като оръжие срещу мис Морган, ако тя не навлезе в гората от висящи трупове. Замръзналите, леко поклащащи се тела край черната стена бяха по-дребни от останалите — цял ред деца и бебета, досети се той — и не му осигуряваха надеждно прикритие.

Настъпи тишина, после през бученето и вихъра на белия шум на лудостта й я видя в мислите си как се навежда и съзира краката му на десет метра от себе си.

Подскочи заедно с изстрела. Нещо се удари в лявата му пета. Увисна, сграбчил с дясната си ръка куката, която държеше трупа на някакъв негър на средна възраст. Очите на човека бяха затворени. Разрезът през гърлото му бе толкова широк и неравен, че замръзналите му ръбове приличаха на озъбената муцуна на акула. В лявата си ръка Бремън стискаше веригата.

Мис Морган изкрещя нещо неразбираемо и пусна едно от кучетата.

Той се закатери по люлеещия се труп; кучетата хукнаха по пътеката, а мис Морган отново вдигна пушката.

В този същия момент, на повече от хиляда мили на изток, тринайсетгодишното сляпо, глухо и бавноразвиващо се момче на име Роби Бъстъмънт яде пердах от „вуйчо“, който живее с майка му вече четири месеца. „Вуйчото“ спи с майка му и й доставя дрога срещу различни услуги.

Провинението на Роби е, че на тринайсетгодишна възраст още не знае как да ходи в тоалетната и е изцапал панталоните си в момент когато „вуйчото“ и момчето са сами у дома. Вуйчото, прибрал се от среща с някакъв хитър колумбиец, изпада в ярост, като вижда и помирисва Роби, дръпва го от възглавниците в ъгъла на стаята, където момчето се люлее в съня си назад-напред с мечето си в ръце и клати глава, и започва да бъхти лицето му с юмрук.

Роби надава пронизителен писък и вдига скованите си от паралича ръце, за да се предпази от невидимите юмруци.

Това вбесява вуйчото още повече и той сериозно се заема за работа — блъсва встрани сакатите, изкривени крайници и започва да нанася удари по устата на момчето; изпотрошава прогнилите предни зъби, разплеснатия нос и скулите, размазва олигавените устни и затварящите се очи.

Роби пада на пода, кръвта му изпръсква плесенясалите тапети, но не спира да пищи и да пляска с длани по изпокъсания балатум. Вуйчото не знае, че детето се опитва да намери мечето си.