Дан Симънс - Кухият човек

Тя изви шия като в оргазъм или някакъв екстаз с широко отворени, но невиждащи очи и с уста, образуваща почти идеален кръг, и той зърна блестящите розови венци на протезата, също и ножчетата за бръснене, прикрепени в пластмасата им. Капки кръв падаха върху червените й устни и синкавата стомана. Като разтвори устата си още по-широко, готвейки се за нова атака, видя, че ножчетата са подредени в концентрични редове, като зъбите на акула.

Скочи на крака, ослепял от образите, които сега бушуваха в окото на урагана, отново връхлетя върху масата и лампата и се сви, когато стоманените зъби се забиха в крайчеца на ризата му, в кожения колан и нежната плът на хълбока му и остъргаха костта, преди тя да се отдръпне, разтърсвайки глава като куче, захапало плъх.

Почувства смразяващ шок, но не и болка; вдигна джинсите си и отново скочи, но не встрани, където тя със сигурност щеше да го достигне, а право към нея — с дясното си стъпало върху кръста й като турист, намерил устойчив камък в коварен бързей, дръпна завесите зад себе си, прелетя през дантелите от другата страна, приземи се тежко на лакти оттатък и запълзя към вратата, докато тя се извиваше и гърчеше в стремежа си да докопа крака му.

Тогава го връхлетя болката в бедрото и слабините, остра като от електрически ток, пропуснат през нервите на гръбначния стълб.

Без да й обръща внимание, продължи да пълзи към вратата, поглеждайки назад.

Мис Морган бе прегризала тюлените завеси и пълзеше по пода, дращейки голите дъски с лакираните си нокти. Протезата придаваше на устата й вида на хищна вълча муцуна.

Бремън оставяше диря от кръв, която тя сякаш душеше и следваше.

Той стана на крака и хукна, блъскайки се в стените на коридора и мебелите във всекидневната. Претърколи се през канапето, изцапа го с кръв, изправи се и се устреми към вратата. Измъкна се в нощта, вдъхна хладния въздух, като с една ръка придържаше джинсите, а с другата притискаше кървящата рана на бедрото си, и хукна надолу по хълма.

Ротвайлерите лудешки се мятаха и ръмжаха в телената си клетка. Чу смях и се обърна, без да спира да тича. Мис Морган стоеше на смътно осветения праг в прозрачната си нощница, изпод която тялото й изглеждаше стройно и силно.

Смееше се, а ножчетата в устата й проблясваха.

Видя я да държи продълговат предмет; после чу смразяващото прищракване от зареждането на ловджийска пушка. Опита се да тича на зиг-заг, но раната го бавеше и не се получи нищо, освен няколко схванати залитания насам-натам — сякаш ръждясалото Тенекиено човече се опитваше да спринтира. Доплака му се и в същото време го напуши смях, но не направи нито едното, нито другото.

Обърна се назад и я видя да се навежда; откъм хладилника изрева генератор и внезапно зловеща светлина окъпа алеята под къщата, пристройката, хамбара и първите триста метра от нивите; огромни лампи превърнаха нощта в ден.

Правила го е и преди. Бремън тичаше към пристройката и джипа, но си спомни, че автомобилът е преместен и бе сигурен, че мис Морган е свалила дистрибуторната капачка или нещо друго от мотора, за да го направи неизползваем. Опита се да прочете мислите й — колкото и отблъскващо да бе това хрумване — но белият шум се бе завърнал, по-силен от всякога. Отново бе попаднал сред урагана.

Правила го е и преди. Много пъти. Знаеше, че ако се насочи към реката или шосето, тя лесно ще го настигне с джипа или тойотата. Пристройката също бе явен капан.

Спря се на ярко осветения чакъл, за да закопчее джинсите си. Наведе се да погледне раните на хълбока и бедрото си и едва не припадна; сърцето му биеше така силно, че чу ударите му като догонващи го стъпки. Задиша дълбоко и бавно и черните петна пред очите му поизбледняха.

Джинсите му бяха пропити с кръв — и двете рани продължаваха да кървят, но не буйно, както от прекъсната артерия. Ако беше разкъсала артерията, досега да беше мъртъв. Пребори се със световъртежа, изправи се и хвърли поглед към хасиендата на петдесет метра зад себе си.

Мис Морган бе обула джинси и високите си работни ботуши и стоеше на верандата. Горната част на тялото й бе покрита единствено с кървавата нощница. Устата и челюстите й изглеждаха по-различно, но той бе твърде далеч, за да е сигурен, че е махнала протезата.

Тя отвори някакво електрическо табло в южния край на верандата и покрай потока и алеята блеснаха още лампи.

Имаше чувството, че стои на празна арена, осветена за началото на нощни гладиаторски игри.

Мис Морган вдигна пушката и стреля към него. Отскочи встрани, макар да знаеше, че е извън обсега на оръжието. По чакъла изчаткаха сачми.