Дан Симънс - Кухият човек

Вътре бе сумрачно, но не тъмно; пред спалнята на мис Морган гореше месингова лампа във формата на свещник и осветяваше коридора. Долови присъствието й и топлите вълни на белия шум, нарастващ като звука на постепенно усилвано радио. Зави му се свят и му се догади. Но изпита и странно вълнение. Тръгна по коридора. Като насън. Отвън кучетата млъкнаха.

В спалнята на мис Морган светеше единствено двайсет и петватовата крушка на настолната лампа, покрита с някакъв плат, който пропускаше слабо мътнорозово сияние. Спря се на прага за миг и едва не изгуби равновесие, сякаш бе застанал на ръба на дълбока кръгла пропаст. После пристъпи напред и се остави да бъде погълнат от белия шум.

Тя лежеше на креват с балдахин от прозрачен тюл, отразяващ розовото в копринени отблясъци. Светлината струеше около прозиращото й под разтворените дантели тяло в далечния му край.

— Влез — прошепна.

Бремън пристъпи в стаята предпазливо, загубил сякаш и зрението, и равновесието си. Понечи да заобиколи леглото, когато гласът на мис Морган отново се раздаде откъм сенките.

— Не, остани там за секунда.

Поколеба се и се смути, почти пробуден. И видя движението й — тя разгърна тюлените завеси, наведе се над някаква чаша или кутия върху нощното шкафче, посегна към устата си и бързо се отдръпна. Сенките по лицето й изглеждаха променени.

Носи изкуствени зъби, помисли си той с отвращение. Забравила е да си ги сложи.

Даде му знак да се приближи, повече с китка, отколкото с пръсти. Отиде до далечния край на леглото и се спря, неспособен да продължи или да се върне; тялото му хвърли още една сянка върху нейното. Жената като че каза нещо, но сетивата му бяха изпълнени с нажеженото бучене на мислите й. То го заля като топла кръв, бликнала от невидим кран, и той напълно изгуби ориентация.

Посегна към завесите, но дългите й силни пръсти пернаха ръцете му. Тя се плъзна напред на лакти грациозно като котка и доближи лицето си до бедрата му. Раменете й разтвориха завесите и Бремън видя изскочилите от нощницата гърди, но не и лицето, скрито от сенките и косата й.

Да става каквото ще, каза си и затвори очи. Опита се да мисли за Гейл, да си я припомни, но вълната на белия шум отнесе всичките му мисли, освен тези за умората и подчинението. В мига преди да спусне клепачи, му се стори, че сенките в стаята се раздвижват.

Мис Морган сложи едната си длан на корема му, а другата — на бедрото му. Той потръпна като неспокоен чистокръвен жребец, преглеждан от невнимателен ветеринар.

Разкопча колана му и дръпна ципа на панталоните.

Помръдна, понечи да се наведе над нея, но лявата й ръка се върна на корема му и го спря. Шумът се превърна в ураган от бяло електричество, който го блъскаше от всички страни. Олюля се.

С едно-единствено, почти ядосано движение мис Морган смъкна панталоните му до коленете. Той усети по-хладния въздух и после топлия й дъх, но не отвори очи. Белият шум бъхтеше мозъка му като с невидими юмруци.

Тя го погали, взе тестисите му в шепа и ги повдигна, сякаш за да ги целуне, после прокара топла ръка със студени нокти нагоре и надолу по все още отпуснатия му пенис. Това го възбуди съвсем слабо, макар че скротумът му се сви нагоре към тялото. Движенията й ставаха все по-плавни и бързи, не толкова поради неговата, колкото поради собствената й възбуда. Усети я как свежда глава, почувствува допира на бузата й върху бедрото си, на копринената коса и топлото чело върху долната част на корема си, и тогава шумът заглъхна, изчезна, и той бе в окото на урагана.

И видя.

Кървавочервена плът и ребра, окачени на куки. Озъбени усмивки и замръзнали очи под белия скреж. Децата на семейството имигранти, поклащащи се всяко на отделна кука в смразяващия студ…

— Господи!

Отскочи назад и отвори очи в мига, в който устата й щракна с металически звук. Мярна му се проблясването на стомана между червените устни, и продължи да отстъпва заднишком, като се блъсна в нощното шкафче и събори покритата лампа; из стаята се разлетяха сенки.

Мис Морган отвори въоръжените си с наточени остриета челюсти и отново се хвърли напред с извити от напрежение рамене; приличаше на някаква прастара костенурка, която се мъчи да излезе от черупката си.

Бремън се метна надясно, удари се в стената и с последни усилия успя да избегне широко отворената уста, която пропусна пениса, но отхапа къс от лявото му бедро, точно над бедрената артерия. В розовата светлина видя как кръвта изпръсква завесите и извърнатото нагоре лице на мис Морган.