Дан Симънс - Кухият човек

— Като натискам там, аз усещам потока на кръвта… и ще ти кажа, че тя не тече накъдето трябва, Джери.

— Не тече накъдето трябва?

Д-р Лемън кима.

— Сигурен съм, че имаш разширени семенни вени както в левия, така и в десния тестикул. Изненадан съм, че не са проверили това в клиниката.

Джереми чувствува как го облива тревожна вълна студена пот. Мисли си за всичките унизителни прегледи, които е претърпяла Гейл през изминалите няколко седмици… и за тези, които я очакват занапред. Той прочиства гърлото си.

— Възможно ли е тези… тези разширени вени… възможно ли е те да са причината да нямаме деца?

Д-р Лемън се навежда над бюрото и скръства ръце.

— Може би, Джери. Ако имаме двустранно варикоцеле, това със сигурност влошава подвижността на сперматозоидите, както и техния брой.

— Искаш да кажеш, че трийсет и осемте милиона в клиниката са били някаква аномалия?

— Вероятно — казва лекарят. — Бас държа, че подвижността не е изследвана както трябва. И че по-малко от десет процента от сперматозоидите са се движили нормално.

Джереми усеща как в него се надига гняв.

— Защо?

— Варикоцелето — разширените вени в тестисите ти — е нарушение на функциите на някоя от клапите в семенната вена, която принуждава кръвта да се връща обратно от бъбреците и надбъбречните жлези в тестисите. Това повишава температурата в скротума…

— Което снижава производството на сперматозоиди — довършва Джереми.

Д-р Лемън кимва.

— Кръвта също така носи концентрирани отровни вещества от обмяната, например стероиди, които допълнително затрудняват производството на сперматозоиди.

Джереми се втренчва в стената, където самотно виси евтина репродукция от творба на Нормън Рокуел, на която провинциален лекар преслушва сърцето на дете. Лекарят и детето са розовобузести карикатури.

— Може ли това да се оправи?

— Чрез операция — казва д-р Лемън. — При мъже с брой на сперматозоидите по-малко от десет милиона на милилитър — категория, към която трябва да те включим — обикновено настъпва сериозно подобрение. Ако не се лъжа, цифрата е някъде около осемдесет и пет или деветдесет процента. Трябва да проверя.

Джереми отмества поглед от картината и го насочва към лекаря.

— Можеш ли да ми препоръчаш хирург?

Д-р Лемън разперва длани в успокоителен жест.

— Според мен най-добре първо иди в клиниката, разкажи им за нашето подозрение за двустранно варикоцеле, накарай ги да направят другите изследвания на спермата и ги остави те да посочат подходящ хирург. — Той хвърля поглед към талона на бюрото си. — Взели сме кръв днес; ще вдигна по тревога лабораторията, за да направят хормоналната картина — на тестостерона, естествено, но и на фоликулния хормон и хормона на хипофизната жлеза. Предполагам, че стойностите ще са ниски и ще бъдеш категоризиран като евентуално нестерилен. — Той потупва Джереми по гърба. — Тежки думи, но добра вест, тъй като оперативната прогноза е благоприятна. Много по-добра, отколкото при стерилитета на жените.

Д-р Лемън се колебае — и Джереми вижда това — дали да не отправи критика към колегите си, но накрая казва:

— Работата е там, Джери, че много от лекарите в тези клиники смятат, че в деветдесет процента от случаите на безплодие проблемът е у жената. И нямат навика да преглеждат мъжете внимателно, щом изследването на спермата е задоволително. Един вид професионално късогледство. Но сега, след като разберат за варикоцелето… — Той се спира до вратата и наблюдава как Джереми си закопчава ризата. — Искаш ли аз да им го съобщя?

Колебанието на Джереми трае само секунда.

— Не. Аз ще им кажа. Може би ще те потърсят за справка.

— Добре — съгласява се д-р Лемън и се приготвя да приеме следващия си пациент. — Ян ще ти донесе резултатите от кръвния тест утре следобед. Ще приготвим всички данни за клиниката, когато ги поискат.

Джереми кима, облича якето си, минава през чакалнята и излиза навън. Докато кара към къщи, се приготвя да скрие зад мисловния си щит новината за варикоцелето. Само за известно време, казва си той, херметизира щита и го покрива със случайни мисли и образи, като трапер, който замаскирва ямата с листа и клонки. Само за известно време, докато обмисля нещата.

Но още докато се опитва да забрави какво е научил, той знае, че лъже.

Бремън се изкачи по хълма в тъмното, мина покрай джипа, паркиран на няколко метра от мястото, където го бе оставил, покрай кучкарника с лаещите ротвайлери — нощем никога не стояха затворени — и през отворената врата на хасиендата.