Дан Симънс - Кухият човек

Същата нощ се унесе в сън, като преди да си легне, изключи климатика и отвори прозорците, през които вътре пропълзя мъртвешкият пустинен въздух; събуди се при първото видение.

Събуди го стърженето на струни на цигулка, захапани и опъвани от прогнили зъби. Седна в леглото и примигна във виолетовата светлина, която нахлуваше в стаята откъм люлеещите се капаци на прозорците.

Сенките близо до тавана шептяха. Отначало взе шепота за мисловни потоци, промъкнали се през защитната завеса на белия шум на мис Морган, но това не бе телепатичен, а действителен звук. Сенките шептяха.

Дръпна мокрия чаршаф до брадичката си; побелелите кокалчета на пръстите му се сливаха с бялата памучна тъкан. Сенките се размърдаха, отделиха се от шепота и плъзнаха по стените, които внезапно и напълно потъмняха във вълните виолетова светлина, хлуеща отвън и предвещаваща буря.

Надолу по стените пълзяха прилепи. Прилепи с бебешки лица и стъклени очи. Те подсвиркваха и пляскаха с криле.

Във виолетовата буря отвън екнаха камбани и многобройни гласове запяха погребални песни в празни цистерни. Някъде наблизо, вероятно под леглото му, изкукурига петел, после кукуригането бе заглушено от дрънченето на кости в празна купа.

Прилепите с бебешки лица, които пълзяха с главите надолу, нападаха по леглото му като безброй гърчещи се плъхове с ципести крила и грейнали бебешки усмивки.

Той изкрещя едновременно с блесналата светкавица. Гръмотевицата изгромоли пред дъжда като тежка завеса, влачеща се по стари дъски.

На другия ден Бремън не яде, като че постенето можеше да излекува мозъчната треска. Телефонът мълчеше, нямаше и сутрешно съобщение на таблото отвън.

Отиде в южния край на ранчото — колкото бе възможно по-далеч от хасиендата — и се зае да копае дупки за стълбовете на новата ограда между гората и езерото. Белият шум бучеше около него.

На единайсетата дупка, на почти три фута дълбочина лопатата му се удари в череп.

Той коленичи. По лопатата се бе налепила мека червеникава глина. Видя къс кафява плът и бяла кост. Изкопа около черепа цяла яма.

Той бе силно извит назад и почти отделен от белите кости на шията и ключицата, като че погребаният се е опитвал да изплува на повърхността. Разчисти гроба, търпеливо и внимателно като археолог. По изпотрошените ребра висяха парчета кафяв плат. Намери части от лявата ръка, която плувецът бе повдигнал; дясната липсваше.

Сложи черепа на задната седалка на джипа и подкара към ранчото, но малко преди да зърне хасиендата, промени решението си, заобиколи стръмното било, слезе, седна и се заслуша в свистенето на вятъра през прозорците на параклиса.

Когато по залез се върна в пристройката, телефонът звънеше.

Бремън пропълзя в леглото, обърна лице към грапавата стена и го остави да звъни. След няколко минути звъненето престана.

Покри уши с длани, но мисловните вълни продължаваха да бучат като силен бял вятър отникъде. След като се стъмни и откъм потока и хладилника се понесе цвъртенето на нощните насекоми, той се обърна на другата страна, очаквайки телефонът да звънне отново.

Апаратът мълчеше. Странно проблясващ под сребърната лунна светлина, проникваща през капаците, черепът го гледаше откъм дъсчената маса до телефона. Не си спомняше да го е внасял вътре.

Някъде след полунощ телефонът най-после оживя. Полубуден, той стреснато и объркано го гледа известно време; струваше му се, че черепът го вика.

После зашляпа с боси нозе по грубите дъски на пода.

— Да?

— Ела в къщата — прошепна мис Морган на фона на приглушения екот от гласове, пеещи в празни цистерни. — Ела веднага в къщата — повтори тя.

Бремън остави слушалката, излезе навън и тръгна през лунната светлина към лая на кучетата.

Джереми и Гейл се обичат със страст, която понякога ги плаши.

Веднъж Джереми казва, че връзката им е като плутониевите топчета, подложени на насочен навътре взрив в лабораториите „Лоурънс Ливърмор“ с помощта на сто лазера, разположени върху сферичната им повърхност, които едновременно стрелят навътре, принуждавайки плутониевите молекули да се приближават все по-плътно и по-плътно една към друга, докато между отделните атоми не остане никакво пространство и топчето се взриви първо навътре, а след това навън, осъществявайки водороден синтез. Но само теоретически, уточнява той. Траен синтез на практика все още не е постигнат, добавя.

Гейл отвръща, че би могъл да измисли по-романтична метафора.