Дан Симънс - Кухият човек

Бързо научи кои са забранените зони. Не можеше да се приближава до хасиендата. Шестте кучета бяха отлично дресирани и мигом се озоваваха до мис Морган, когато ги повикаше, но бяха зли. На третия ден от пристигането си на ранчото стана свидетел как разкъсват един койот, имал неблагоразумието да навлезе прекалено навътре в обширното пасбище, което стигаше до брега на потока. Кучетата заобиколиха койота като глутница вълци, прегризаха сухожилията му, събориха го на земята и го довършиха.

Бе му забранено също така да се приближава до „хладилника“ — ниска постройка от блокчета сгурия зад големите камъни край хасиендата. На покрива й имаше цилиндричен воден резервоар. И още първия ден мис Морган бе му обяснила, че резервоарът с вместимост хиляда и петстотин галона е за в случай на пожар. Бе му показала дебелите маркучи и кранове на стената на хладилника. Те също не трябваше да се пипат от наемните работници, освен по лично нареждане на мис Морган.

Научи още, че хладилникът си има собствен генератор и понякога нощем го чуваше да бръмчи. Мис Морган обясни, че обича сама да разфасова говеждото и дивеча, който отстрелваше през ежеседмичните си ловни излети по хълмовете, и че в хладилника се съхранява първокачествено месо за хиляди долари. Бе имала неприятности — първо повреда в електрозахранването, заради която се наложило да изхвърли огромно количество скъпо говеждо, после с наемните работници, които решили, че могат да се облажат с по половин заклано теле, преди да изчезнат една нощ. Оттогава насам не разрешавала на никого да се доближава до хладилника — предупреди го тя, — била научила кучетата да нападат всеки, който дори само стъпи на каменната пътека към заключените с тежки катинари врати.

Дните преминаваха в седмици и Бремън скоро привикна с еднообразната последователност от работа и сън, нарушавана единствено от мълчаливите му хранения и ритуала на съзерцаването на залеза от предната веранда на пристройката. Редките пътувания до града ставаха все по-мъчителни за него, защото го оставяха извън обсега на белия шум от мозъка на мис Морган и бръсначите на случайните мисли жестоко нараняваха неговия. Сякаш подразбрала това, мис Морган започна сама да ходи на пазар в четвъртъците и след третата си седмица на ранчото той престана да го напуска.

Веднъж, докато търсеше един от конете, който не бе слязъл на голямото пасище, се натъкна на изоставен параклис. Останките се издигаха под билото; белезникавите стени се сливаха със сивкавите околни скали. Покривът го нямаше — беше не просто пропаднал, а наистина липсваше; дървените капаци, врати и пейки бяха изгнили и станали на прах, който ветровете бяха отвели.

Вятърът подухна през зеещите прозорци без стъкла и раздвижи сухия трън върху купчината кости на мястото, където някога е бил олтарът.

Кости.

Бремън се приближи и коленичи в праха, за да разгледа купчината открояващи се бели останки. Кости — крехки, проядени и почти вкаменени. Бе сигурен, че повечето от тях са животински — сред тях различи гръден кош на теле, дълъг колкото на крава гръбначен стълб, кравешки черепи — но бяха толкова много! Сякаш някой нарочно ги бе трупал там, докато олтарът е рухнал под тежестта на толкова мъртви и гниещи трупове.

Поклати глава и излезе вън. Вятърът изшумоля из сухите клонки над небелязаните гробове.

Прибирайки се с джипа от южното пасбище същата тази лятна вечер, видя, че има някой горе край хладилника. Намали покрай хамбара и заобиколи отдалеч, оглеждайки се любопитно. Кучетата ги нямаше.

На петнайсетина метра от него, до стената на хладилника, където маркучите се спускаха от водния резервоар, мис Фейет Морган се къпеше под душ от пожарния маркуч с прикрепен към него капков накрайник. В първия миг не я позна — косата й бе мокра и опъната назад, а лицето й бе обърнато нагоре към струята. Ръцете и гърлото й бяха загорели; останалите части от тялото й бяха невероятно бели. Капчиците вода по бледата й кожа и тъмните косми под корема проблясваха във вечерната светлина. После мис Морган спря водата и се пресегна за кърпата. Тогава видя Бремън в джипа и замръзна полуизвърната към него. Не каза нищо. Не се покри с кърпата.

Смутен, той кимна за поздрав и подкара джипа. В страничното огледало зърна мис Морган, която все още стоеше там с изпъкваща на фона на олющената зелена стена бяла кожа. Не беше се покрила с хавлията и го гледаше.

Даде газ и се отдалечи.