Дан Симънс - Илион

— Да — потвърди Сави и добави: — Всички сте изтощени. Искате ли да ви покажа стаите, за да поспите? Утре сутрин ще продължим разговора. Просто оставете съдовете, ще ги измия по-късно.

Мисълта за миене на съдовете не беше хрумнала на гостите. Ада отново се огледа и почувства отсъствието на слугите и войниксите.

Искаше й се да възрази срещу това принудително оттегляне за сън — все пак още не бяха чули разказа на Одисей, — но погледна приятелите си: очите на Хана бяха кухи от умора, Деймън беше пиян и едва си крепеше главата, лицето на Харман издаваше възрастта му — и усети че изтощението обзема и самата нея. Бяха преживели невероятен ден. Бе време за сън.

Одисей остана на масата, докато Сави изведе другите четирима от трапезарията. Минаха по коридори, осветени само от отдалечаващите се мълнии, качиха се с покрит със стъкло ескалатор, които се виеше около кулата на Голдън Гейт и продължиха по дълга галерия към няколко балонни стаи на върха на северната кула. Тези спални не бяха физически свързани с кулата, а само със стъкления коридор, и висяха в пространството като зелен грозд.

Сави им предложи отделни стаи и даде знак на Хана да влезе в първата спалня по коридора. Младата жена се поколеба на прага. Дори подът на тясното помещение беше прозрачен — тя направи крачка напред и незабавно отскочи назад в убежището на относителната плътност на покрития с килим коридор.

— Съвсем безопасно е — окуражи я Сави.

— Добре — отвърна Хана и опита пак. Леглото бе разположено до отсрещната стена, до стената на коридора имаше оградена с параван тоалетна чиния и мивка, скрити от другите спални, но облите стени и подът бяха толкова прозрачни, че се виждаха осветените от мълниите камъни и урви на двеста и петдесет метра под тях.

Хана предпазливо закрачи по прозрачния под и накрая се отпусна на солидното легло. Другите трима се засмяха и заръкопляскаха.

— Ако през нощта се наложи да отида до тоалетната, може да не ми стигне смелост пак да мина по пода — призна момичето.

— Ще свикнеш, Хана ур — обеща й Сави. — Можеш да затваряш и отваряш вратата с гласно изречена команда, а ключалката се заключва само с твоя глас.

— Врата, затвори се — каза Хана.

Вратата се затвори. Сави остави другите трима по стаите им — първо Деймън, който със залитане се строполи на леглото, очевидно без да се страхува от празното пространство под краката си, после Харман, който им пожела лека нощ, преди да нареди на вратата да се затвори, и накрая Ада.

— Спокойни сънища, мила моя — рече старицата. — Тук изгревите са невероятно красиви и се надявам, че утре сутрин гледката ще ти хареса. Ще се видим на закуска.

На леглото бяха постлани чисти копринени чаршафи. Ада отиде в тоалетната, набързо взе горещ душ, изсуши си косата, остави дрехите си на плота до мивката, облече си копринената нощница и се върна при леглото. Щом се пъхна под завивките, обърна лице към стената и погледна планинските върхове и облаците. Бурята вече бе отминала на изток, мълниите осветяваха отвътре отдалечаващите се облаци и околните върхове и седловината бяха огрени от луната. Далеч надолу се виждаше пътят и каменните руини. Какво беше казал Одисей за това място? Че било обитавано само от ягуари, катерици и призраци ли? Вторачена в бледосивите древни камъни на лунните лъчи, Ада почти можеше да повярва в призраци.

На вратата тихо се почука.

Тя се измъкна от леглото, мина на пръсти по студения под и попита:

— Кой е?

— Харман.

Сърцето й заблъска в гърдите. Беше се надявала Харман да дойде.

— Врата, отвори се — прошепна младата жена и се отдръпна. Ръцете и тънката й нощница изглеждаха млечнобели на лунната светлина.

Харман влезе и спря. Ада прошепна на вратата да се затвори. Харман беше само по синя копринена пижама. Ада зачака той да я прегърне, да я грабне на ръце и да я пренесе на мекото легло до прозрачната обла стена. Какво щеше да е, зачуди се тя, да се любят, сякаш летят над тези облаци, над тези планини?

— Трябва да поговоря с теб — тихо каза Харман.

Ада кимна.

— Мисля, че е важно през следващите няколко седмици Одисей да отиде на подходящо място — заяви възрастният мъж. — И се съмнявам, че къщичката на майката на Хана е подходяща.

Младата жена се почувства глупаво и скръсти ръце на гърдите си. Стори й се, че усеща студения планински въздух през стъклото под краката си.

— Ти не знаеш нито какво иска да направи Одисей, нито защо — прошепна тя.