Дан Симънс - Илион

— Не, но ако наистина е Одисей, може да е изключително важно. И Сави е права… Ардис Хол е идеалното място, където той може да се среща с хора.

В гърдите на Ада бликна леден гняв. Кой беше този човек, че да й нарежда какво да прави?

— Щом смяташ, че е толкова важно да бъде подслонен някъде, защо не го поканиш в своя дом като свой гост?

— Аз нямам дом — отвърна Харман.

Тези думи я накараха да запремигва — не можеше да ги разбере. Всеки си имаше дом.

— Дълги години пътувах — поясни той. — Имам само дрехите на гърба си, както и книгите, които събирам — пазя ги в едно празно помещение в кратера Париж.

Ада отвори уста да каже нещо, ала не й хрумна нищо. Харман пристъпи към нея, толкова близо, че тя усети мириса му на мъж и сапун. Преди да дойде в стаята й, той също се беше изкъпал. „Нима ще се любим след този разговор?“ — помисли си тя и усети, че гневът я напуска също толкова бързо, колкото я бе обзел.

— Трябва да замина за Средиземноморския басейн със Сави — каза Харман. — Повече от шейсет години търся начин да отида на е– и п-пръстените, Ада. Сега съм толкова близо… е, трябва да замина.

Гневът й отново припламна.

— Но и аз искам да дойда с теб! Искам да видя този Басейн… да намеря космически кораб, да отида на пръстените. Затова ти помагах през последните няколко седмици.

— Знам — промълви той и нежно я хвана за ръката. — И аз искам да дойдеш с мен. Но това нещо с Одисей може да се окаже важно.

— Разбирам, само че…

— А Хана просто не познава толкова много хора. Нито има пространство да посреща гости.

— Разбирам, обаче…

— И Ардис Хол наистина е идеалното място — прошепна Харман. Пусна ръката й, ала продължи да я държи с поглед. Ада виждаше звездите зад прозрачния объл таван над тях.

— Знам, че Ардис Хол е идеалното място — каза тя. Беше й тьжно. — Но ние изобщо не знаем какво иска този Одисей… нито кой всъщност е той.

— Така е — съгласи се Харман. — Обаче най-добрият начин да узнаем е ти да му окажеш гостоприемство, докато аз търся космически кораб в Средиземноморския басейн. Обещавам ти, че ако намеря машина, която може да ни отведе на пръстените, ще дойда да те взема и заедно ще отлетим там.

Ада се поколеба. Лицето й беше леко повдигнато към неговото и тя усещаше, че ако продължат да мълчат, той ще я целуне.

Изведнъж проблесна светкавица и гърмът от отдалечаващата се буря разтърси зеления стъклен балон.

— Добре — промълви тя. — Ще приема Одисей и ще взема Хана да ми помага в Ардис Хол за три седмици. Но само ако ми обещаеш, че ще ме вземеш на пръстените, ако намериш начин да отидеш там.

— Обещавам — отвърна Харман. И после все пак я целуна, ала по бузата, както би я целунал баща й, помисли си Ада, ако някога го беше познавала.

Той се обърна, като че ли се канеше да си тръгне, но преди Ада да успее да нареди на вратата да се отвори, отново я погледна. И попита:

— Какво мислиш за Одисей?

— Какво искаш да кажеш? Питаш дали смятам, че наистина е Одисей ли? — Въпросът я объркваше.

— Не. Питам какво мислиш за него. Интересува ли те?

— Искаш да кажеш дали ме интересува неговата история, така ли? Да, любопитна съм. Обаче трябва да я изслушам, преди да реша дали казва истината за много неща.

— Не, всъщност… — Харман замълча и поглади брадичката си. Изглеждаше засрамен. — Искам да кажа, намираш ли го за интересен ? Привлича ли те?

Ада не можеше да не се засмее. Някъде на изток също се кикотеха гръмотевиците на отдалечаващата се буря.

— Идиот такъв — накрая каза тя и без да чака повече, го прегърна и го целуна.

Няколко секунди Харман отговаряше пасивно, после също я прегърна и целуна. През тънката коприна, която ги разделяше, Ада усети растящата му възбуда. Лунната светлина обливаше кожата на лицата и ръцете им като бяло мляко. Изведнъж силен повей на вятъра връхлетя моста и балонът под краката им се разлюля.

Харман вдигна Ада и я отнесе на леглото.

— Мисля, че намразих Барда заради Фалстаф.

— Как така? — попита Манмът по кабелния канал. Беше адски зает — насочваше умиращата подводница към все още далечния бряг с колебливата скорост осем възела, като същевременно се опитваше да поддържа корабните функции, да следи небето за вражески колесници с перископния буй и изобщо да се бори за избавлението им, колкото и малка да беше вероятността да успее. Орфу повече от два часа бе мълчал в трюма на „Смуглата дама“. А сега — това.