Дан Симънс - Илион

— Одисей не може да се прехвърля по факса, защото логосферата не го е записала — тихо поясни Сави. — Първият му опит да го направи ще е и последен.

— Каква е тази логосфера? — попита Харман.

Сави отново поклати глава.

— Това е сложен въпрос. Прекалено сложен за една старица, която днес е пила прекалено много.

— Но ще ни го обясниш, нали? — настоя Харман.

— Утре ще ви покажа всичко — обеща Сави. — Преди пътищата ни пак да се разделят.

Ада погледна Харман. Той едва сдържаше възбудата си.

— Но тази логосфера… каквото и да представлява, има ли твой запис? — попита Хана. — За факсвъзлите? Значи ти все пак можеш да се прехвърляш?

Сави за кой ли път се усмихна криво.

— О, да. Това ми напомня за времето преди повече от хиляда и четиристотин години, когато се прехвърлях ежедневно. Логосферата ме очаква като някакъв невидим форусракоид… и моментално ще ме познае, ако се опитам да мина през някой от обикновените ви факспортали. Но това ще е и моят последен опит.

— Не разбирам — учуди се Хана.

— Хайде за малко да оставим всички тия технически двусмислици. Да приемем, че нито Одисей, нито аз можем да използваме вашите безценни факспортали. А ако посетя вашето прекрасно общество, като долетя със скутер, това ще ми струва живота.

— Защо? — попита Харман. — В нашия свят няма насилие. Освен в торинската драма. А никой от нас не вярва, че тя се развива в действителност. — Той подчертано погледна Одисей, ала сивокосият мъж не реагира по никакъв начин.

Сави отпи от виното си.

— Просто ми повярвайте, че ако се появя открито, ще бъда унищожена. Повярвайте ми също, че се налага Одисей да получи възможност да се среща с хора, да разговаря с тях, да бъде чут. Ако ви върна у дома, някой от вас ще го приеме ли за свой гост за две седмици? Или за месец?

— За три седмици — прекъсна я Одисей. Гласът му прозвуча грубо, като че ли го ядосваше фактът, че разговарят за него, сякаш не присъства. — Не повече.

— Добре — съгласи се Сави. — За три седмици. Някой от вас ще окаже ли за три седмици гостоприемство на този пришълец в чужда земя?

— Одисей няма ли да е в същата опасност, в каквато би се намирала ти? — попита Деймън.

— Одисей ур сам може да се грижи за себе си — заяви тя. Четиримата помълчаха малко в опит да проумеят същността на молбата.

— Аз съм готов да окажа гостоприемство на Одисей, но също искам да отида на онова място, където според теб е възможно да има космически кораб, Сави ур — накрая рече Харман. — Моята цел е да отида на пръстените. И както отбеляза ти, вече наближавам последната си двайсетилетка — нямам време за губене. Предпочитам да прекарам това време в търсене на пресушеното море, където постчовеците имали машини, годни да летят до е– и п-пръстена. Ако ме научиш да пилотирам твоя скутер, може би…

Сави заразтрива челото си, сякаш я болеше глава.

— Средиземноморският басейн ли? Там не можеш да летиш, Харман ур .

— Искаш да кажеш, че е забранено ли?

— Не. Искам да кажа, че не можеш да летиш там. Скутерите и другите летящи машини не функционират над Басейна. — Тя замълча и ги огледа един по един. — Но до Басейна може да се стигне пеш или с кола. През вековете съм се опитвала и не съм успявала, обаче мога да те заведа там. Стига някой от приятелите ти да се съгласи да приеме Одисей за три седмици.

— Искам да дойда с теб и Харман — обади се Ада.

— И аз — включи се Деймън. — Искам да видя тоя Басейн.

Харман изненадано погледна младия мъж.

— По дяволите — каза Деймън. — Аз не съм страхливец. Басирам се, че съм единственият тук, който е бил изяден от алозавър.

— Пия за това — засмя се Одисей и пресуши остатъка от виното си.

Сави се обърна към Хана и каза:

— Оставаш ти, мила моя.

— С удоволствие ще приема Одисей — отвърна момичето. — Но аз не ходя толкова често на тържества. Живея с майка си и тя също не дава често приеми.

— Не, боя се, че така няма да се получи — навъси се Сави. — Одисей има само три седмици и трябва да започнем с място, което е известно и където много хора остават за уикенда. Всъщност Ардис Хол щеше да е идеалното имение.

— Откъде знаеш за Ардис Хол, Сави ур ? — учуди се Ада. — Пък и откъде знаеш, че Харман може да чете, и изобщо всичко за света, щом не можеш да обикаляш сред нас или да използваш факсвъзли?

— Наблюдавам — отговори старицата. — Наблюдавам, чакам и понякога летя на места, където мога да се омесвам с вас.

— Като Горящия човек — рече Хана.