Дан Симънс - Илион

Когато бурята поутихна и старицата им предложи кафе и чай, затоплени в старовремски стъклени съдове, Харман напомни на воина:

— Ти обеща да ни разкажеш как си се озовал тук, Одисей ур .

— Искате да ви изпея за всичките си перипетии, за постоянното си отклоняване от курса в дните, след като с другарите ми плячкосахме свещените хълмове на Пергам ли? — тихо попита воинът.

— Да — отвърна Хана.

— Ще го сторя — заяви брадатият мъж. — Но първо, струва ми се, Сави ур има да обсъди нещо с вас.

Те погледнаха старицата и зачакаха.

— Нужна ми е вашата помощ — започна Сави. — Векове наред избягвах да се разкривам пред вашия свят, пред войниксите и другите наблюдатели, които ми желаят злото, но Одисей не е тук случайно и неговите цели служат на моите. Питам ви дали ще го вземете със себе си в някой от вашите домове, където могат да го посещават други и където ще може да се среща с ваши приятели и да разговаря с тях.

Ада, Харман, Деймън и Хана се спогледаха.

— Защо просто не се прехвърли по факса където желае? — попита Деймън.

Сави поклати глава.

— Също като мен, Одисей не може да се прехвърля по факса.

— Това е глупаво — възрази младият мъж. — Всеки може да се прехвърля по факса.

Тя въздъхна и изсипа остатъка от виното в чашата си.

— Знаеш ли какво представлява факсът, момчето ми?

Деймън се засмя.

— Естествено. Това е начинът да стигнеш от мястото, където се намираш, до мястото, където искаш да отидеш.

— Но как функционира ? — попита Сави.

Той поклати глава на глупостта й.

— Какво искаш да кажеш с това „как функционира“? Просто функционира. Като слугите или водата от чешмата. Използваш факспортал, за да пътуваш от едно място до друго, от един факсвъзел до следващия.

Харман вдигна ръка.

— Мисля, че Сави ур пита как функционира машината, която ни позволява да се прехвърляме по факса, Деймън ур .

— И аз на няколко пъти съм си задавала този въпрос — обади се Хана. — Знам как се строи пещ за леене на метал. Обаче как се строи факспортал, който ни праща от едно място на друго, без да се налага да… да вървим между тях?…

Сави се засмя.

— Той не ви праща никъде, мили деца. Вашите факспортали не ви пращат никъде. Те ви унищожават. Разкъсват атомите ви. Даже не пращат атомите ви никъде, а само ги съхраняват, докато потрябват на следващия, който пожелае да се прехвърли. Когато се прехвърляте, вие не отивате никъде. Просто умирате и оставяте някъде другаде да бъде създаден друг.

Одисей отпиваше от виното си и наблюдаваше отдалечаващата се буря, явно отегчен от обясненията на Сави. Другите четирима я зяпаха.

— Това… — заекна Ада, — това…

— Това е безумно — довърши Деймън.

— Така е — усмихна се старицата.

Харман се прокашля и остави чашата си с кафе.

— Ако всеки път щом се прехвърляме, ние умираме, Сави ур , как така си спомняме всичко, когато… пристигнем… някъде другаде? — Той вдигна дясната си ръка. — А и този малък белег. Получих го преди седем години, когато бях на деветдесет и две. Обикновено такива дребни проблеми се премахват, когато на всяка двайсетилетка ходим в булаторията, обаче… — Харман замълча, сякаш сам си беше отговорил.

— Да — каза Сави. — Машинните мозъци зад факспорталите помнят вашите дребни недъзи, също както и спомените и личностната ви клетъчна структура. Те пращат информацията — не вас, а информацията — от факсвъзел на факсвъзел, актуализират ви и на всеки двайсет години поправят стареещите ви клетки. Вие го наричате „ходене в булаторията“. Но според теб защо изчезвате на стотния си рожден ден, Харман ур ? Защо престават да ви подновяват, когато навършите сто години? И къде отивате тогава?

Вместо Харман отговори Деймън.

— На пръстените, глупачко. На петата двайсетилетка всички се възнасяме на пръстените.

— За да станете постчовеци. — Сави сви презрително устни. — За да се възнесете на небето и да седнете отдясно на… някого.

— Да — потвърди Хана, ала отговорът й прозвуча като въпрос.

— Не — заяви старицата. — Не знам какво става с матрицата на спомените ви, която логосферата съхранява, докато не завършите сто години, обаче знам, че не пращат информацията на пръстените. Може да я пазят, но подозирам, че просто я унищожават.

За втори път през този дълъг ден на Ада й се стори, че ще припадне. И все пак тя първа си възвърна дар слово.

— Защо вие с Одисей ур не можете да използвате факсвъзлите, Сави ур ? Или просто не желаете? — „Не желаете да бъдете унищожавани, атомите на тялото ви да бъдат разкъсвани като телата на тревопасното и форусракоида, с които вечеряме“. Ада топна пръсти в чашата си с вода и докосна с връхчетата им бузата си.