Дан Симънс - Илион

Ада веднага разбра, че тези чудовища не са обикновени мършояди, а жестоки хищници.

Одисей се изправи, стиснал едното дълго копие в лявата си ръка и окървавеното — в дясната. Форусракоидите едновременно завъртяха глава един към друг, жълтите очи срещнаха жълти очи и ловната двойка се раздели като опитни танцьори — готвеха се да нападнат човека от двете страни. Момичето усети смрадта на леш, която се донасяше от чудовищата. Не се съмняваше, че мощните голи крака могат на един скок да оттласнат птиците на повече от пет-шест метра към жертвата им — в случая Одисей. Освен това беше очевидно, че животните действат идеално като двойка убийци.

Одисей не ги изчака да се приготвят за нападение. Със зловеща грациозност той хвърли право напред първото си копие, което прониза мускулестата гръд на лявата птица, После се извъртя към другата. Първият форусракоид нададе ужасен крясък, който вледени дробовете на Ада, но миг по-късно му отговори ревът на Одисей, който прескочи трупа на тревопасното, прехвърли второто копие от лявата в дясната си ръка и замахна с бронзовия връх към дясното око на чудовището.

Първата птица политна назад, като се опитваше да изтръгне с нокти щръкналото от гърдите й копие, и успя да го счупи. Другарката й избегна атаката на Одисей — отметна глава назад като кобра. Явно изненадана от нападението на това дребно голо двуного, тя с два подскока се отдалечи на три метра и клъвна към копието. После повтори.

След всяка атака Одисей трябваше бързо да отдръпва копието, за да не бъде изтръгнато от ръцете му. Като продължаваше да крещи, той отстъпи назад, препъна се в кървавия труп на първата птица и се претърколи настрани.

Форусракоидът видя в това своя шанс и го използва — подскочи на два метра във въздуха и се стовари с протегнати нокти върху Одисей.

Брадатият воин с плавно движение коленичи и опря дръжката на копието в земята миг преди птицата да се набучи на бронзовия връх с цялата си тежест и да го вкара през мускулестите си гърди в сърцето си. Одисей отново се претърколи, за да не бъде премазан от грамадния форусракоид, който безжизнено се строполи на земята.

— Внимавай! — извика Харман и се затича към него.

Първата птица — от раната й шуртеше кръв и върхът на строшеното копие продължаваше да стърчи от гърдите й — бързо се приближаваше в гръб на Одисей. Главата й полетя напред върху дългата й перната змийска шия и грамадният клюн клъвна мястото, където щеше да е темето на Одисей ако той не беше реагирал. Воинът обаче се хвърли напред, вместо назад и пак се претърколи, само че този път беше с празни ръце. Чудовището профуча покрай него и се завъртя невъобразимо бързо.

— Ей! — извика Харман и замери с някакъв камък великанската птица.

Форусракоидът вдигна глава, жълтите му очи запремигваха от това нахалство, и после се понесе към Харман, който изруга и си плю на петите. След миг осъзна, че не може да избяга от чудовището, и се обърна с разкрачени крака и вдигнати юмруци, готов да посрещне атаката с голи ръце.

Ада се огледа за камък, пръчка, за каквото и да е оръжие. Нямаше нищо.

Одисей вдигна щита си, стъпи на трупа на тревопасното и се метна на гърба на форусракоида, като изтегли късия си меч в движение.

Птицата продължаваше да тича към Харман и Ада, ала бе завъртяла шия назад и кълвеше с червения си клюн кръглия шит на Одисей. Всеки път щом масивната й човка изтракваше, воинът се смъкваше назад, но макар че рязко се накланяше като ездач от торинската драма, продължаваше стиска с крака тялото на птицата. После, когато чудовището обърна глава напред и потърси жертвата си с жълтите си очи, Одисей се наведе към белоперата му шия и я преряза.

Скочи на земята и затича към Харман. Гигантската птица се строполи на няма и три метра пред тях. Кръв шурна като фонтан на метър и половина във въздуха, после червената струя отслабна и съвсем секна, когато огромното сърце престана да бие.

Задъхан, покрит с кръв от тревопасното и форусракоида и оплескан с трева и кал, високо вдигнал окървавения си меч и щит, Одисей се усмихна и викна:

— Исках само една за вечеря, обаче ще вземем малко и от втората.

Ада се приближи до Харман. Очите й гледаха невярващо.

Одисей отиде при по-близката птица, отряза грамадната й глава, после заби ножа си в гърдите й и с лекота отдели плът, кожа и пера, все едно помагаше на някого да съблече дебело палто.

— Ще имам нужда от още найлонови торби — подметна той на Харман и Ада. — Те са в шкафчето в задния край на скутера. Просто кажете: „Отвори шкафчето“ на машината и тя ще се подчини. Обаче побързайте.