Дан Симънс - Илион

— Какъв е този средиземноморски басейн? — попита Харман.

Сави се усмихна и на Ада й се стори, че старицата отново е весела.

— Хиляда години преди последния факс постчовеците пресушиха едно голямо море на юг от Европа — преградиха го между една скала, казваше се Гибралтар, и края на Северна Африка — и забраниха достъпа на старостилни хора до него. Голяма част беше превърната в ниви — поне така ни съобщиха постчовеците, — обаче преди да ме разкрият и изхвърлят, аз го обиколих и установих, че там има… хм, навярно най-точното определение е „градове“, ако нещо полупроводниково може да се нарече „град“.

— Какво е „полупроводник“? — попита Хана.

— Няма значение, дете.

Харман отново легна по корем, подпря се на лакти и поклати глава.

— Никога не съм чувал за този средиземноморски басейн. Нито за Гибралтар. Нито за… как се казваше? Северна Африка.

— Знам, че си открил няколко карти, Харман, и си се научил да ги разчиташ… в известен смисъл. Обаче те не струват. И са стари. Малкото книги, които постчовеците оставиха през тази постписмена епоха, бяха неясни… безобидни.

Харман отново се намръщи. Продължиха полета на север в мълчание.

Аероскутерът ги отведе от полярната нощ в слънчев следобед, далеч от мрачния океан, на височина, за която можеха само да гадаят, със скорост, за която можеха само да мечтаят. П-пръстенът избледняваше, небето постепенно синееше и е-пръстенът се показа на север.

Летяха над суша, скрита под високи бели облаци, после видяха снежни върхове и ледени долини. Сави спусна машината по-ниско на изток от върховете и полетяха на няколко хиляди метра над джунгла и зелена савана, все още толкова бързо, че само след минути върховете се смалиха в точици на хоризонта, после се появиха други планини.

— Това Южна Америка ли е? — попита Харман.

— Някога беше — отвърна Сави.

— Какво значи това?

— Че континентите доста са се променили след съставянето на картите, които си виждал — поясни старицата. — И впоследствие имаха други имена, даже по няколко. На твоите карти имаше ли суша, свързана със Северна Америка?

— Да.

— Вече я няма. — Тя докосна холографските символи, завъртя ръкохватката и аероскутерът се спусна още по-ниско.

Ада се надигна на лакти и се огледа. Машината летеше безшумно точно над върхарите на дърветата — сагови палми, гигантски папрати, древни дървета без листа. На запад се издигаха планини. Хълмистите пасища на изток бяха осеяни с още от тези примитивни дървета. Големи животни бавно се движеха — като ходещи камъни — край реки и езера. Тревопасни създания с невероятни муцуни бяха покрити с бели, кафяви, жълти и червени ивици. Ада никога не бе виждала такива.

Изведнъж едно такова стадо се хвърли в паническо бягство на трийсетина метра под аероскутера. Гонеха го пет-шест подобни на птици животни — грамадни, високи над два и половина метра, предположи Ада, с пъстра перушина, огромни клюнове и грозни лица. Тревопасните бягаха бързо — с шейсет, шейсет и пет километра в час, реши младата жена през секундите, преди скутерът да се отдалечи — ала птиците се движеха още по-бързо, навярно със сто километра в час, четири пъти по-бързо от дрошка и едноколка.

— Какво… — започна Хана.

— Форусракоиди — каза Сави. — След Рубикона аРНКистите се отдадоха на няколко века диви игри. Изглежда уместно, тъй като истинските форусракоиди са бродили из тези равнини и хълмове преди около два милиона години, обаче всичките тия рекомбинантни ужаси като вашите динозаври на север всяват хаос в екологията. Постчовеците обещаха да разчистят всичко през Хиатуса на последния факс, обаче не го направиха.

— Какво е „аРНКист“? — попита Ада. Животните — червеноклюните форусракоиди и техните жертви — бяха изчезнали в далечината зад тях. Сега на запад се виждаха по-големи стада от по-едри животни, преследвани от същества, напомнящи на тигри. Аероскутерът се издигна по-нависоко и зави към планините.

Сави уморено въздъхна.

— РНК художници. Рекомбинантни наемници. Социални бунтари и шегаджии със синтезатори и контрабандни регенови цистерни. — Тя погледна Ада, после Харман и се обърна назад към Деймън и Хана. — Няма значение, деца.

Продължиха да летят още петнайсет минути над джунгли, след това завиха на запад към една планинска верига. Около и между върховете под тях се носеха облаци, по скутера се сипеше сняг, ала силовото поле задържаше стихиите навън.

Сави докосна холографския образ и машината намали скоростта и зави на запад към при вечерното слънце. Летяха много високо.