Дан Симънс - Илион

Гръмовержецът не обръща внимание на действията на медиците и започва да се разхожда назад-напред. Стига на на два метра от мен, преди да се обърне и да застане пред превиващия се от болка Арес.

— Надявам се, че толкова страдаш по вината и съветите на Хера, о, боже на войната … — Долавям божествения сарказъм в гласа му. — С чиста съвест щях да те оставя да умреш…

Арес вдига глава вече с истинско смайване и ужас.

Зевс се засмива на изражението му.

— Не знаеш ли, че можем да умираме? Така, че нито възстановяването във вани, нито рекомбинантното възкресение не може да ни помогне? Можем, синко, можем.

Арес смутено свежда очи. Роботът почти е приключил с натъпкването на божествените черва и зашиването на мускулната тъкан.

— Лечителю! — отеква гласът на Зевс и иззад клокочещите вани се появява нещо високо и абсолютно нечовешко. Повече прилича на стоножка, отколкото на машина, с множество ръце, всяка с множество стави, и червени очи като на муха, разположени на четири и половина метра височина върху членестото тяло. Ремъци, устройства и странни органични неща висят от исполинското насекомо.

— Ти все пак си мой потомък — казва Зевс на Арес. Гласът на Гръмовержеца е омекнал. — Ти си мой син, както аз съм син на Кронос. Майка ти те роди от мене.

Арес протяга окървавената си ръка, сякаш за да хване Зевс за китката, но върховният бог не му обръща внимание.

— Ала ми повярвай, Арес, ако друг някой безсмъртен те беше създал такова говно, повярвай ми, отдавна щях да те захвърля по-долу от оная дълбока тъмна яма, в която до ден днешен се гърчат титаните.

После дава знак на Лечителя да се приближи, обръща се и напуска залата.

Отдръпвам се — както и другите присъстващи богове. Великанският Лечител повдига Арес с пет от ръцете си, пренася го до една празна вана, включва го към различни системи, пипала и нишки и го пуска в клокочещата лилава течност. Още щом лицето му потъва под повърхността, богът на войната затваря очи, зелените червеи заприиждат през отворите в стъклото и се захващат на работа с разкъсаните му черва.

Решавам, че е време да си тръгна.

Научавам ритъма на квантово телепортиране с тоя медальон. Ясно си представяш мястото, където искаш да стигнеш, и устройството те пренася там. Ясно си представям университетския кампус в Индиана през последните години на XX век. Устройството не действа. Въздъхвам и си представям схоластичното общежитие в подножието на Олимп.

Медальонът мигом ме фазоизмества там. Появявам се — макар че не се виждам заради шлема на Хадес — точно до червените стъпала пред зелените врати на червената каменна казарма.

Преживял съм адски тежък ден и единственото ми желание е да намеря леглото си, да захвърля цялото си снаряжение и да поспя. Нека Найтенхелзър докладва на музата.

Сякаш съм я повикал с мислите си, виждам музата да се появява само на два метра от мен и да отваря вратата на казармата. Смаян съм. Тя никога не е идвала в казармата — винаги ние се качваме с кристалния ескалатор при нея.

Сигурен, че Хадесовата технология ме скрива, влизам подире й в общата стая.

— Хокънбери! — извиква с могъщия си божествен глас музата.

Младият схоластик Бликс, специалист по Омир от XXII век, който кара нощни смени в Илион, излиза от стаята си на първия етаж. Търка очи и изглежда изумен.

— Къде е Хокънбери? — пита музата.

Бликс поклаща глава и зяпва. Младежът спи по боксери и лекьосан потник.

— Хокънбери! — нетърпеливо повтаря музата. — Найтенхелзър каза, че отишъл в Илион, обаче там го няма. Не ми е докладвал. Виждал ли си някой схоластик от дневната смяна?

— Не, богиньо — отвръща нещастният Бликс и прекланя глава в някакво подобие на почтителност.

— Лягай си — отвратено нарежда музата, излиза навън и поглежда надолу към брега, където зелените човечета влачат каменните си глави от каменоломната, после се телепортира с тихо изплющяване на прииждащ въздух.

Мога да я проследя през квантовото пространство, обаче защо? Явно иска да си вземе шлема и медальона. Докато Афродита е във ваната, аз само я излагам на риск — басирам се, че освен богинята на любовта само музата знае за шпионските ми възможности с тия джунджурии.

А може би даже музата не знае как се кани да ме използва Афродита…

Да шпионирам Атина и после да я убия.

Защо? Дори суровите думи на Зевс към сина му Арес да са верни — че боговете могат да умират от истинска смърт, — възможно ли е да бъдат убити от обикновен смъртен? Днес Диомед положи всички усилия да убие двама богове.