Дан Симънс - Илион

С помощта на манипулаторите си Орфу постави Манмът в една заградена ниша в корубата си и се насочи по обезопасяващите въжета покрай тъмния корпус на кораба, нагоре по пръстеновидните ребра и напред към контролния модул. По-дребният моравек хвърли поглед към сферичните ядрени двигатели, монтирани върху носа като проектантски недомислици, и направи справка за времето — час и четири минути до запалването.

Разгледа ултрастелт обшивката на корпуса — абсолютно черна пореста материя, която правеше кораба, без ядрените двигатели, боровото платно и другите детайли, теоретично невидим за очи, радари, гравитонно отражение, инфрачервени, ултравиолетови и неутринови скенери. „Но какво значение има дали ще стигнем върху четири стълба ядрен пламък за два дни?“

Контролният модул имаше херметичен шлюз. Манмът помогна на Орфу да включи изолирания си кабел, после мина през шлюза и продължи да диша въздух по стария начин.

— Корабът разполага с оръжие — без предисловие съобщи Корос III, като изричаше думите по въздуха. Многофацетните му очи и черната му хуманоидна коруба отразяваха червените халогенни светлини.

Третият моравек в херметизираната контролна кабина, мъничкият калистанец Ри По, заемаше третия връх на моравския триъгълник.

„Чуваш ли ни?“ — попита по частния си канал Манмът. Орфу се виждаше през предните прозорци.

„О, да“.

— Защо ни го казваш сега? — попита Манмът ганимедеца.

— Реших, че двамата с йониеца имате право да го знаете. Тук е заложено самото ви съществувание.

Манмът погледна навигатора.

— Значи ти си знаел за оръжията, така ли?

— Знаех за вградените в кораба отбранителни оръжия — отвърна Ри По. — До този момент нямах представа, че на повърхността ще бъдат закарани оръжия. Обаче е логично да се предположи.

— „На повърхността“ — повтори Манмът. — В корпуса на „Смуглата дама“ има оръжия. — Това всъщност не беше въпрос.

Корос III кимна — древен хуманоиден знак за потвърждение.

— Какви по-точно? — попита Манмът.

— Не съм упълномощен да ти кажа — сковано заяви високият ганимедец.

— Е, аз пък може да не съм упълномощен да превозвам оръжия със своята подводница — изсумтя Манмът.

— Нямаш възможност за избор по този въпрос — рече Корос III. Гласът му прозвуча по-скоро тъжно, отколкото надменно.

Европейският моравек кипна.

„Той е прав — успокои го Орфу и Манмът разбра, че йониецът говори по частния канал. — Никой от нас вече няма възможност за избор. Трябва да продължим“.

— Тогава защо ни го казваш? — пак попита Манмът.

Отговори му Ри По.

— Откакто прелетяхме над Слънцето, наблюдаваме Марс. От това разстояние уредите ни потвърждават квантовата активност, регистрирана от космоса на Юпитер — обаче интензивността й е няколко величини по-голяма, отколкото бяхме изчислили. Този свят представлява опасност за цялата Слънчева система.

„Защо? — попита Орфу. — Постчовеците векове наред са експериментирали с квантово изместване в орбиталните си градове около Земята“.

Корос III поклати глава по онзи смътно човешки начин, макар че на Манмът не му идваше наум думата „смътно“, когато се взираше във високата лъскавочерна фигура с блестящи очи на муха.

— Не до такава степен — поясни ръководителят на експедицията им. — Квантовото фазоизместване, което в момента се регистрира на Марс, възлиза на дупка в тъканта на пространство-времето. Тя не е стабилна. Това не е разумна употреба на квантова технология.

„Има ли нещо общо с войниксите?“ — поинтересува се Орфу. Повечето юпитерски моравеки знаеха за легендарните войникси само това, че на планетата Земя се е наблюдавало безпрецедентно количество фазоизместваща активност, когато преди повече от две хиляди з-години съществата за пръв път били споменати в засечените постчовешки неутринови излъчвания.

— Не знаем дали са замесени войниксите, нито дали още са на Земята — отговори Корос. — Повтарям, смятам се за морално задължен да ви осведомя, че на този кораб и на подводницата, с която Манмът ще ме превози, има оръжия. Вие няма да вземете решението за употреба на тези оръжия. Отговорността лежи изцяло върху мен, когато съм на този кораб, и върху Ри По за отбрана на кораба, когато с Манмът се спуснем на планетата. Решението за употреба на сила на самия Марс ще бъде само мое.

— В такъв случай оръжията на кораба са само отбранителни и няма да се използват срещу цели на Марс, така ли? — попита Манмът.