Дан Симънс - Илион

Манмът наблюдаваше филтрираните пламъци на ядрените двигатели на видеомонитора си и се опитваше да свърже своята представа за историческия Марсел Пруст — човек, прекарал последните три години от живота си в своята прочута звукоизолирана с корк стая, заобиколен от постоянно прииждащи коректури, стари ръкописи и шишета с наркотични лекарства, от време на време посещаван от жигола и работници, монтирали един от първите телефони в Париж — с разказвача Марсел, заел се с изтощителното търсене в „По следите на изгубеното време“. Манмът имаше огромна памет — можеше да повика карти на Париж от 1921 г., да свали всяка снимка, скица или портрет на Пруст, да види платното на Вермеер, накарало неговата героиня да припадне, да свърже всеки герой от книгите с всички исторически личности, познати на автора — ала всичко това не му помагаше особено да разбере творбата. Знаеше, че човешкото изкуство просто превъзхожда човеците.

Четири тайни пътя към истината за загадката на живота, беше казал Орфу. Първият — маниакалният интерес на Пруст към благородничеството, аристокрацията, висшите ешелони на обществото — очевидно не водеше доникъде. Манмът нямаше нужда да прехвърли трите хиляди страници с официални вечери като героя на Пруст, за да го проумее.

Вторият, идеята за любовта като ключ към загадката на живота, пленяваше въображението на Манмът, подобно на Шекспир, но по съвсем друг начин. Пруст определено се беше опитал да разгледа всички страни на човешката любов — хетеросексуална, хомосексуална, бисексуална, роднинска, колегиална, междуличностна — както и любовта към места, вещи и самия живот. И европейският моравек трябваше да се съгласи с анализа на Орфу, че Пруст отхвърля любовта като верен път към цялостното проникновение.

Третият път за Марсел бе изкуството — изобразителното изкуство и музиката — и той го беше отвел до красотата, и не и до истината.

„Какъв е четвъртият път? И щом той не е помогнал на героите, какъв е истинският път зад страниците, неизвестен на героите, ала навярно съзрян от самия творец?“

За да разбере, Манмът само трябваше да отвори канал до Орфу. Потънали в мислите си, през този последен ден на понижаване на скоростта двамата приятели почти не бяха разговаряли. „Ще ми обясни по-късно — помисли си европеецът. — А дотогава сигурно ще го видя и сам… и ще установя дали има връзка с Шекспировия анализ на онова, което се крие зад любовта“. В края на сонетите Бардът категорично отхвърляше сантименталната, романтичната и физическата любов.

Ядрените двигатели угаснаха. Избавлението от високата гравитация и вибриращия шум му подейства почти ужасяващо.

Сферичните двигатели моментално бяха изхвърлени. Малки ракети ги отдалечиха от траекторията на кораба.

„Спускане на платното и соленоида“ — разнесе се по общия канал гласът на Орфу. Манмът видя по различни камери изхвърлянето на тези елементи в космоса.

Той отново превключи на предната камера. Марс вече ясно се виждаше, само на осемнайсет милиона километра пред и под тях. Ри По пусна траекторни подложки. Подхождането им изглеждаше идеално. Малки вътрешни йонни дюзи продължаваха да понижават скоростта на кораба и се готвеха да го въведат в полярна орбита.

„Няма данни за радари и други сензори, проследяващи спускането ни — съобщи Корос III. — Няма опит за прихващане“.

Манмът си помисли, че ганимедецът има изключително чувство за лично достойнство, но и склонност да съобщава очевидното.

„Получаваме информацията по пасивните сензори“ — каза Ри По.

Манмът провери данните. Ако се приближаваха към Европа, да речем, дисплеите щяха да засичат радиосигнали, гравитонни отражения, микровълни и множество други технологични емисии, идващи от обитаваната от моравеки луна. Марс мълчеше. Тераформираната планета обаче определено изглеждаше обитаема. Монтираният на носа телескоп вече показваше белите къщи на Монс Олимпус, правите или заоблени пътища, каменните глави по брега на Северното море и дори кадри на движение и дейност, ала нямаше радиотрафик и микровълнови излъчвания, не се засичаха електромагнитните следи на технологична цивилизация. Манмът си спомни израза на Ри По — „луди учени“.

„Пригответе се за влизане в марсианска орбита след шестнайсет часа — обяви Корос. — Ще наблюдаваме от орбита още двайсет и четири часа. Манмът, приготви подводницата за спускане след трийсет часа“.

„Слушам“ — потвърди той по общия канал.