Това беше основното за последния половин час на сражението и ме обзе огромно облекчение, когато Атина Палада вдигна ръка, получи разрешение от наблюдаващите богове и спря времето и движението.
С подсиленото си зрение — подсилено с контактните лещи, получени от боговете — виждам, че оттатък неутралната ивица от гръцки и троянски копия Атина превръща Тидеевия син Диомед в машина за убиване. Почти в буквалния смисъл. Подобно на самите богове и мен, човекът Диомед сега ще бъде отчасти машина, очите, кожата и самата му кръв ще бъдат подсилени с помощта на нанотехнологии от някаква бъдеща епоха, далеч от моя кратък живот. В замразеното време Атина поставя контактни лещи, подобни на моите, в очите на ахееца, позволява му да вижда боговете и някак си да забавя мъничко времето, когато се съсредоточава в разгара на битката, и така — за голите очи на обикновените наблюдатели — трикратно да ускорява своята реакция. Омир пише, че Атина „му запали край шлема и щита сияние вечно“, и сега разбирам тая метафора: с помощта на нанотехнологията в дланта и предлакътницата си богинята превръща слабото латентно електромагнитно поле около тялото на Диомед в сериозно силово поле. На инфрачервена светлина торсът, ръцете, щитът и шлемът на героя изведнъж засияват като „звездата, която най-ярка наесен между звездите сияе“. Докато наблюдавам озарения Диомед в гъстия кехлибар на замразеното от боговете време, ми хрумва, че Омир трябва да е имал предвид Сириус, кучешката звезда, която в края на лятото е най-ярка в гръцкото (и троянското) небе. Тая нощ тя блести в небето на изток.
Пред очите ми Атина инжектира милиарди нанотехнологични молекулярни машини в бедрото на Диомед. Както винаги при такава наноинвазия, човешкото тяло я приема като инфекция и температурата на Тидеевия син се повишава поне с пет градуса. Виждам как нашественическата армия от молекулярни машини се издига по бедрото към сърцето му, от сърцето тръгва към белите дробове, ръцете и пак към краката му, и от топлината тялото му още по-силно засиява под моето инфрачервено зрение.
През тия няколко проточили се минути сечта на бойното поле около мен временно е престанала. Десетина метра наляво виждам колесница, замръзнала в мехур от прах, човешка пот и конски лиги. Троянският колесничар, нисък спокоен мъж, казва се Фегей и е син на главния троянски жрец на бог Хефест и брат на якия Идей — в преображенията си през последните няколко години десетки пъти съм ял хляб и съм пил вино с Идей — се е вкаменил, надвесен над предницата на колесницата си, с лявата си ръка се е хванал за ръба, а с дясната е вдигнал дълго копие. Идей стои до брат си, замръзнал, докато с една ръка шиба неподвижните коне, а с другата стиска опънатите юзди. Колесницата е спряла, докато се е носила към Диомед, и хората нямат представа, че богинята Атина си играе на кукли с избрания от нея герой, облича го в силови полета и му дава контактни лещи и наноусилватели като момиченце което си играе със своята Барби. (Спомням си момиченце което си играе с кукли Барби, може би сестричка от моето детство. Не вярвам да съм имал дъщеря. Не съм сигурен, естествено, защото спомените, които си възстановявам през последните няколко месеца, са като парчета стъкло с мътни отражения.)
Достатъчно близо съм до колесницата, за да видя изписаното на загорялото лице на Фегей ликуване и страха, замръзнал в немигащите му кафяви очи. Ако Омир вярно е разказал всичко, след по-малко от минута героят ще е мъртъв.
Виждам и други богове да се тълпят на бойното поле като лешояди при мърша. Там е богът на войната Арес, който се материализира от моята страна на фронта и се приближава до замръзналата колесница на Идей и неговия обречен брат. Арес разтваря своето силово поле зад колесницата, носеща двамата братя към смъртта.
„Защо го е грижа какво ще се случи с тия двамата?“ Вярно, Арес не е почитател на гърците — явно се е научил да ги мрази в тая война и винаги, щом може, ги убива чрез свои оръдия или с лична намеса — обаче откъде е тая очевидна загриженост за Фегей и брат му Идей? Дали просто контрира стратегията на Атина да окаже помощ на Диомед? Тая шахматна игра с истински хора, които падат, крещят и умират, ужасно ми е омръзнала. Ала стратегията все пак ме заинтригува.
После се сещам, че богът на войната май е брат на Хефест, бога на огъня, само по майка, може би от Тал. Дарес, бащата на Фегей и Идей, дълго и вярно е служил на бога на огъня зад стените на Троя.
Читать дальше