Дан Симънс - Илион

Надявам шлема на смъртта и ставам невидим за всички богове освен нея. После задействам медальона на шията си и се телепортирам след Атина и Арес по техните дири в пространство-времето със същата лекота, с каквато човек проследява стъпки по мокър пясък.

Лесно е да си бог. Ако имаш нужното снаряжение.

Не са се телепортирали надалече, само на петнайсетина километра, на сенчесто място на брега на Скамандър, който боговете наричат Ксант — широката река, течаща през Илионското поле. Когато се материализирам на петнайсетина крачки от тях, главата на Арес рязко се завърта и той се вторачва право в мен. За миг си мисля, че шлемът на Хадес не действа, че ме виждат и че с мен е свършено.

— Какво има? — пита Атина.

— Стори ми се, че… усетих нещо. Раздвижване. Квантово раздвижване.

Богинята обръща сивите си очи в моята посока.

— Там няма нищо. Виждам във всички фазоизместващи спектри.

— И аз — изсумтява Арес и се извръща от мен. Треперливо въздъхвам — колкото мога по-тихо. Хадесовият шлем ме скрива. Богът на войната закрачва назад-напред по речния бряг. — Напоследък Зевс е навсякъде.

Атина тръгва с него.

— Да, татко ни е ядосан на всички.

— Тогава защо го предизвикваш?

Богинята спира.

— Как го предизвиквам? Като защитавам своите ахейци от смърт ли?

— Като подготвяш Диомед да всява смърт — отвръща Арес. За пръв път забелязвам, че къдравата коса на високия, идеално мускулест бог има риж оттенък. — Това е опасно нещо, Атино.

Богинята тихо се засмива.

— От девет години се намесваме в тая война. Та това е Играта, за Бога. Нали тъкмо това правим . Знам, че точно днес се каниш да се намесиш на страната на своя любим Илион и да натръшкаш моите аргивци като овце. Това не е ли опасно — това активно участие на бог във войната?

— Не толкова, колкото да въоръжиш едната или другата страна с нанотехнология. Не толкова, колкото да ги снабдиш с фазоизместващи полета. Ти какво си мислиш, Атино? Да не се опитваш да направиш ония смъртни богове като нас?

Атина пак се засмива, обаче забелязва, че смехът й само още повече ядосва Арес, и изражението й става сериозно.

— Братко, знаеш, че Диомед скоро пак ще си е същият като преди, само искам да остане жив. Твоята драгоценна сестричка Афродита вече окуражи троянския стрелец Пандар да рани един от моите любимци, Менелай, и в тоя момент шепне в ухото на троянеца: „Убий Диомед“.

Арес свива рамене. Знам, че Афродита е негова съюзница и подстрекателка. Също като нацупено момченце — два и половина метрово нацупено момченце с пулсиращо енергийно поле — той вдига едно камъче и го хвърля във водата.

— Има ли значение дали Диомед ще умре днес, или догодина? Той е смъртен. Така или иначе ще умре.

Сега Атина не скрива смеха си.

— Естествено , че ще умре, скъпи ми братко. И естествено , че животът и смъртта на един смъртен не означават нищо за нас… за мен. Обаче трябва да играем Играта . Няма да оставя оная подла курва Афродита да промени волята на Съдбите.

— Кой от нас знае волята на Съдбите? — изсумтява Арес. Продължава да се цупи, скръстил ръце на мощните си гърди.

— Татко.

— Зевс твърди , че я знае — презрително изрича богът на войната.

— Съмняваш ли се в нашия повелител и господар? — Гласът на Атина е почти, ала не съвсем весел и насмешлив.

Арес бързо се оглежда и за миг ме обзема страх, че съм се издал с някакъв шум, както съм стъпил върху един плосък камък, или че съм оставил стъпки по пясъка. Обаче погледът на бога на войната се плъзга през мен.

— Не проявявам неуважение към нашия татко — заявява Арес накрая и гласът му ми напомня за Ричард Никсън, когато говореше в скрития микрофон в Овалния кабинет, знаейки за неговото съществуване. За да документира лъжите си. — Моята вярност, преданост и любов изцяло са насочени към Зевс, Палада.

— Което нашият татко определено забелязва и сигурно ти отвръща със същото — вече без да крие сарказма си, отвръща Атина.

Внезапно Арес рязко вдига глава и извиква:

— Проклета да си! Довела си ме тук просто за да ме отдалечиш от бойното поле, докато твоите отвратителни ахейци убият повече от моите троянци.

— Естествено — презрително изрича Атина и за момент ми се струва, че ще присъствам на нещо, каквото не съм виждал през тези девет години — пряко стълкновение между двама богове.

Вместо това Арес рита пясъка в последна проява на сприхавост и се телепортира. Атина се засмива, прикляка край Скамандър и наплисква лицето си със студена вода.