Дан Симънс - Илион

— Аха — отвръщам засрамено. Вниманието ми не е насочено към погубените троянски водачи, а към Афродита. Богинята току-що е престанала да отстъпва от троянските редици, все още носи ранения Еней и в момента наперено обикаля насам-натам пред очите на суетящите се и уплашени троянци, които бягат от атакуващия Диомед. Афродита ги принуждава да се върнат обратно в мелето с електрически мълнии и тласъци с искрящо силово поле.

Диомед вижда богинята и обезумява. Пробива последната защитна линия на троянците, изправя се срещу самата Афродита и безмълвно замахва с дългото си копие. Тя почти небрежно вдига силово поле, без да пуска ранения Еней — явно не се страхува от нападението на обикновен смъртен.

Забравила е, че Атина е „бърникала“ Диомед.

Той се хвърля напред, силовото поле на богинята запращява и поддава, ахеецът мята дългото си копие и острието пронизва личното силово поле на Афродита, копринените й одежди и божествената й плът. Острият като бръснач връх се забива в китката на богинята и отвътре се показват червени мускули и бяла кост. Бликва златиста — вместо червена — кръв.

Афродита зяпва раната за миг, после изкрещява — нечовешки крясък, мощен и изкуствено усилен, женски рев от тонколони на адски рок концерт.

Без да спира да крещи, тя се олюлява и изпуска Еней.

Вместо да продължи успешната си атака срещу нея, Диомед изтегля меча си и се приготвя да обезглави изпадналия в несвяст Еней.

Феб Аполон, сребролъкият, се телепортира между обезумелия Диомед и проснатия троянец и задържа ахееца на разстояние с пулсиращо полукълбо от плазмено силово поле. Заслепен от кръвожадност, Диомед замахва с меч към полусферата и неговото червено поле се сблъсква с жълтия енергиен щит на Аполон. Афродита все още се е вторачила в обезобразената си китка и като че ли всеки момент ще изгуби съзнание и безпомощно ще се строполи пред беснеещия Диомед. Поради силните болки богинята явно не е в състояние да се съсредоточи достатъчно, за да се телепортира.

Изведнъж се появява огнената колесница на брат й — той изтласква настрани троянци и гърци, като разширява плазмения отпечатък на кораба, и каца до сестра си. Афродита хълца и стене от болки, опитва се да обясни, че Диомед е полудял.

— Готов е да се бие и с татко ни Зевс! — изкрещява богинята и се отпуска в ръцете на бога на войната.

— Можеш ли да управляваш колесницата? — пита Арес.

— Не! — Сега вече Афродита наистина изгубва съзнание и се свлича в обятията на брат си, все още хванала ранената си лява китка с окървавената си дясна ръка. Гледката е странно смущаваща. На боговете и богините не им тече кръв. Поне за девет години не съм виждал да им тече кръв.

Богинята Ирида, личният глашатай на Зевс, се появява на бойното поле между колесницата и силовото поле на Аполон. Богът продължава да пази падналия Еней. Троянците са отстъпили и са се облещили, а застъпващите се енергийни полета удържат Диомед. В инфрачервения спектър ахеецът излъчва яростна топлина и прилича на воин от пулсираща лава.

— Заведи я при майка й — заповядва Арес и оставя отпуснатата Афродита на пода на колесницата. Ирида издига енергийния кораб в небето и се фазоизмества.

— Удивително — ахва Найтенхелзър.

— Фантастично, да го еба — съгласявам се. За пръв път от девет години виждам грък или троянец да напада бог. Обръщам се и установявам, че Найтенхелзър ме зяпа изумено. Понякога забравям, че схоластикът е от предишни десетилетия. — Ами така си е — прибавям отбранително.

Иска ми се да последвам Афродита на Олимп и да видя какво ще се случи между нея и Зевс. Омир го е описал, естествено, обаче между епоса и истинските събития от днес вече има достатъчно несъответствия, за да ме гложди любопитство.

Започвам да се отдалечавам от Найтенхелзър, който наблюдава развитието на действията толкова унесено, че не забелязва тръгването ми, и се приготвям да си сложа шлема на Хадес и да завъртя копчето на личния телепортаторен медальон. Само че на бойното поле се случва нещо.

Диомед надава боен вик, висок почти колкото все още кънтящия мъчителен крясък на Афродита, и пак напада Еней и Аполон. Тоя път наноподсиленото му тяло и фазоизместващият меч преминават през външните пластове на Аполоновия енергиен щит.

Богът стои неподвижно, докато Диомед си проправя път през искрящото силово поле, все едно разравя невидим сняг.

После въздухът затрептява от усиления глас на Феб, който сигурно се чува на четири-пет километра.