Не щеш ли, Несторовият брат Антилох, добър приятел на забравения от всички Ахил, се хвърля напред и застава рамо до рамо с Менелай, явно от страх, че ако не се намеси, гръцката кауза ще умре с техния вожд.
Озовал се пред двама легендарни убийци, вместо само пред един, Еней почва да отстъпва.
На двеста метра източно от това стълкновение Хектор е навлязъл в ахейските редици с такава свирепост, че даже Диомед се огъва пред него с хората си. Със своето подсилено зрение той сигурно вижда невидимия за другите Арес който се сражава на страната на Приамовия син.
Все още ми се ще да си тръгна, за да видя как е Афродита, обаче в момента не мога да се откъсна. Забелязвам, че Найтенхелзър бясно си води бележки в ансибъла си. Това ме кара да се засмея, защото хилядите благородни троянци и аргивци, които се сражават пред нас, са неграмотни като двегодишни малчугани. Ако намерят записките му, даже да са на гръцки, пак няма да означават нищо за тях.
Сега в действията се включват всички богове.
Хера и Атина се появяват отново. Хеба, богинята на младостта и слугиня на по-старите богове, се спуска с летяща колесница, Хера поема управлението и Атина също скача вътре, като захвърля одеждите си, докато си закопчава нагръдника. Бойната й риза лъщи. Тя вдига пращящ енергиен щит, който сияе в яркожълто и пулсиращо червено, и мечът й мята мълнии към Земята.
— Гледай! — донася се до мен викът на Найтенхелзър. От север се носят истински мълнии, грамадни черни облаци, издигащи се на дванайсет хиляди метра в горещото следобедно небе. Изведнъж облакът приема формата и лика на Зевс.
— АМИ ТОГАВА ДЕЙСТВАЙТЕ, ЖЕНО И ДЪЩЕ — изтътва гърмът от бурята. — ПРЕМЕРИ СИЛИ С БОГА НА ВОЙНАТА, АТИНО. ПОВАЛИ ГО, АКО МОЖЕШ!
Черни облаци се кълбят ниско над бойното поле, дъжд и мълнии брулят и троянци, и аргивци.
Хера спуска колесницата над главите на гърците, после още по-ниско, и пръска троянците като кегли от кожа и бронз.
Атина се мята в истинска колесница до изтощения окървавен Диомед и неговия верен колесничар Стенел.
— Свърши ли за днес, смъртни? — изкрещява тя на Тидеевия син. Последната дума е пропита със сарказъм. — Нима си по-долу от баща си, че да спреш, когато съперниците ти се бият толкова ожесточено? — Палада посочва Хектор и Арес, които помитат гърците с вихреното си настъпление.
— Богиньо — задъхано изрича Диомед, — безсмъртният Арес закриля Хектор и…
— НИМА АЗ НЕ ТЕ ЗАКРИЛЯМ? — изревава Атина. Вече висока четири и половина метра, тя не престава да расте и се извисява над избледняващото сияние на Диомед.
— Да, богиньо, само че…
— Диомеде, радост на сърцето ми, посечи троянеца и бога, който го закриля!
Диомед се сепва, дори се ужасява.
— Ние, смъртните, не можем да убием бог…
— Къде е написано това? — отеква гласът на Атина в като се надвесва над него, му инжектира нещо ново, влива му енергия от божественото си поле. После сграбчва нещастния Стенел, запраща го на десет метра от колесницата, хваща юздите и я подкарва право напред към Хектор, Арес и цялата троянска войска.
Тидеевият син вдига копието си, като че ли наистина се кани да убие бог — да прониже Арес.
А Афродита иска аз да убия самата Атина, мисля си, и сърцето ми се разтуптява от ужас и вълнение. Нещата в Троянското поле скоро могат да станат съвсем различни от предсказанията на Омир.
Корабът започна да намалява скоростта почти незабавно след като напусна магнитосферата на Юпитер и огромната им балистична дъга над равнината на еклиптиката до Марс от отсрещната страна на Слънцето щеше да отнеме няколко стандартни дни, а не часове. За щастие на Манмът и Орфу от Йо, тъй като имаха да обсъждат много неща.
Скоро след заминаването им Ри По и Корос III в предния контролен модул съобщиха, че разгръщат боровото платно. Манмът наблюдаваше операцията по сензорите на кораба — кръглото платно се разгъна и се провлачи на седем километра зад тях, опънато на осем бъкивъглеродни въжета, после се опъна в пълния си петкилометров радиус. На Манмът, който следеше кърмовата видеокамера, му приличаше на черен кръг, пробит в звездното небе.
Орфу от Йо излезе от яслата и се спусна по главния кабел, по соленоидния пръстен и после по поддържащите кабели като някакъв рачешки Квазимодо — изпитваше всичко, подръпваше всичко, тичаше по реакторните дюзи над повърхността на платното, за да провери за процепи, скъсани шевове и дефекти. Не откри нищо нередно и със странна и внушителна безтегловна грациозност се затича обратно към кораба.
Читать дальше