Дан Симънс - Илион

Деймън нямаше представа накъде бие тази жена. Защо бяха издигнали тази голяма недодялана постройка от дърво и после бяха запалили огън в основата й, щом не искаха да изгори? Истинска лудница.

— През последните няколко дни поддържахме огъня в пещта и гасяхме всички случайни пожари във вагрянката — продължи Хана. — Затова я построихме близо до реката.

— Прекрасно — измърмори Деймън и отиде да си потърси нова чаша, докато Хана и нейните приятели — дори непоносимият Харман — продължаваха да дуднат, използвайки безсмислени термини като „коксова подложка“, „ветрови пояс“, „фурма“ (според обяснението на Хана това означавало някакво въздушно отворче в облицованата им с глина пещ, край която младата Ема не преставаше да работи с меха), „топилна зона“, „изпускателен отвор“ и „отвор за шлака“. Всичко това звучеше варварски и смътно неприлично на Деймън.

— А сега е време да видим дали работи — обяви Хана. Гласът й едновременно разкриваше умора и възбуда.

Гостите трябваше да се отдръпнат на пясъчния бряг на реката. Деймън се върна на поляната при масите, докато всички младежи — и онзи проклет Харман — развиха бясна дейност. Искрите полетяха високо към небето. Хана се втурна към върха на така наречената вагрянка, докато Харман се взираше в пламтящата глинена пещ долу и викаше да му донесат едно-друго. Ема надуваше меха, докато не я смени някакъв мършав мъж, казваше се Лоус. Деймън с едно ухо слушаше задъханите обяснения на Ада, която излагаше още подробности на събралите се приятели. Долавяше изрази като „вдухваща тръба“, „вдухващ отвор“ и „изстудена шлака“ (въпреки че пламъците бушуваха още по-буйно). Деймън се отдалечи на още пет-шест метра.

— Изпускателна температура две хиляди и триста градуса — извика Харман на Хана. Слабата жена избърса потта от челото си, направи някакви настройки на върха на вагрянката и кимна. Деймън разбърка напитката си и се зачуди кога най-после ще има възможност да остане насаме с Ада в едноколката на връщане в Ардис Хол.

Изведнъж настана смут, който го накара да вдигне поглед от чашата си, убеден, че ще види цялата постройка в пламъци, а Хана и Харман — горящи като сламени чучела. Не позна. Докато Хана наистина гасеше с одеяло запалилата се стълба под върха на вагрянката — и отпъждаше услужливите слуги и даже един войникс, приближил се да защити изпадналите в беда човеци — Харман и други двама бяха престанали да подклаждат огнената пещ и тъкмо бяха отворили „изпускателния отвор“, през който по дървените улеи към брега потече нещо като жълта лава.

Някои гости се втурнаха напред, ала виковете на Хана и излъчващата се от течния метал топлина ги спряха.

Грубо издяланите облицовани улеи димяха, но не избухнаха в пламъци. Жълто-червеният метал лениво потече от вагрянката, заобиколи стълбите и напълни поставения в пясъка кръстовиден калъп.

Хана бързо се спусна по стълбата и помогна на Харман да запуши изпускателния отвор. Двамата надникнаха през една дупка в пещта, направиха нещо с — както обясни на един от гостите Ада — „отвора за шлака“ (който се различаваше от изпускателния отвор, бегло забеляза Деймън), после младата жена и възрастният мъж — който скоро щеше да е мъртъв възрастен мъж, жестоко си помисли Деймън — скочиха от постройката на пясъка и изтичаха да погледнат калъпа.

Към брега се стекоха още гости. Деймън бавно се запъти натам, като остави чашата си върху подноса на минаващ покрай него слуга.

Въздухът край реката беше много студен, но топлината от нажежения до червено калъп в пясъка го удари по лицето като огнен юмрук.

Течният метал изстиваше в червено-сива кръстовидна маса.

— Какво е това? — високо попита Деймън. — Някакъв религиозен символ ли?

— Не — отвърна Хана, свали си забрадката и избърса потното си, омацано със сажди лице. И през цялото време се усмихваше като ненормална. — Това е първата бронзова отливка от… от колко години, Харман? Хиляда?

— Сигурно три пъти повече — тихо рече възрастният мъж.

Гостите замърмориха и заръкопляскаха.

Деймън се засмя.

— И каква е ползата от нея?

Харман го погледна — беше гол до кръста и потен — и попита:

— Каква е ползата от новороденото дете?

— Точно това казвам и аз — съгласи се Деймън. — Шумно, вонящо… безполезно.

Другите престанаха да му обръщат внимание. Ада прегърна Хана, Харман и останалите работници, все едно наистина бяха направили нещо важно. Гостите се мотаеха насам-натам. Харман и Хана се качиха по стълбите и се засуетиха около пещта, занадничаха през отворите й и започнаха да бъркат в огъня с метални пръчки, като че ли щеше да има ново изливане на лава. Явно това пиротехническо зрелище щеше да продължи до късно през нощта.