Дан Симънс - Илион

— Аз не мога да върша нищо, но мога да ви давам информация — каза старецът. — Мога да ви обясня как действа факсът.

— Но самите ние няма да сме в състояние да се прехвърлим, така ли? — отново попита Харман. Очевидно мисълта за полета с аероскутера го смущаваше.

— Да, няма да сте в състояние.

— Може ли да програмираме слугите така, че те да се справят с процеса? — с надежда рече Деймън.

— Не — отвърна магът. — Трябва да ги унищожите или обезвредите. Но те не са програмирани за сблъсъци.

— Ние също — засмя се Харман.

Просперо заобиколи стола си и прошепна:

— Напротив. Напротив. Колкото и цивилизовани да изглеждате, вие сте хора и това е въпрос само на събуждане на старо програмиране.

Деймън и Харман се спогледаха. По-възрастният мъж отново потръпна.

— Гените ви не са забравили да убиват — каза Просперо. — Елате, ще ви покажа средството за унищожение.

Холограмата на Просперо не можеше да управлява виртуалния пулт, но той показа на Деймън и Харман как да го правят.

Над пулта се материализира триизмерно изображение, което започна да се върти.

— Това е едно от големите устройства, които видяхме на идване — отбеляза Деймън.

— Линеен ускорител с колекторен пръстен — съобщи Просперо. — Постчовеците страшно се гордееха с тези неща. Както виждате, направили са хиляди.

— И какво от това? — попита Харман. — Това означава ли, че факссистемата на Земята се контролира от тези неща?

Просперо поклати глава.

— Вашата факссистема не прехвърля тела през пространство и времето, а само данни. Тези колектори обаче са паяците в центъра на постчовешката квантовотелепортаторна паяжина.

— Ние просто искаме да се върнем на Земята — каза Харман.

— Хвани онзи зелен регулатор и два пъти стисни червения кръг — посочи магът.

Деймън го направи. На холодисплея на орбиталния линеен ускорител два пъти премигаха двигателни дюзи и пратиха сребърен конус кристализирана отработена материя в космоса. Продълговатата система от трегери, резервоари, колони и пръстени съвсем бавно се завъртя. За миг се задействаха контрадюзи и ускорителят се стабилизира. Широката петдесет метра искряща космическа дупка в края му, разположена в центъра на грамадния сияещ колекторен пръстен, не се въртеше с ускорителя. Деймън се наведе към холоизображението и видя, че колекторният пръстен е на кардани. Той бръкна с показалец, докосна различни елементи и установи, че образът се превръща в диаграми и надписи — „обратен кабел“, „инжектор“, „дюзи“. Младият мъж отдръпна ръка и предишното изображение отново се появи. Естествено думите не му говореха нищо.

— Контрол на височината, дюзи за орбитално прехвърляне — съобщи Просперо. — Този астероид се намира в стабилна орбита — ако падне на Земята, може да доведе до гибелта на цял вид — но колекторните ускорители и Казимировите огледала постоянно се местят.

— Оттук — каза Деймън.

Магът кимна.

— И от другите астероидни градове.

Двамата спътници отново се спогледаха.

— Има ли много други постчовешки градове? — попита Харман.

— Още три — отвърна Просперо. — Един на този пръстен и два на полярния.

— Там останали ли са живи постчовеци? — Изведнъж Деймън видя възможност да избегне цялото това унищожение и края на петте си двайсетилетки.

— Не. — Холограмата на стареца седна на стола си. — Нито други булатории. Този град е единственият, който продължаваше да се занимава с вас, старостилните хора. — Той махна с петнистата си ръка към Земята, която отново изгряваше. Стаята внезапно се окъпа в земна светлина.

— Всички постчовеци са мъртви — повтори Деймън.

— Не, не са мъртви — поправи го Просперо. — Просто заминаха другаде.

Младият мъж погледна лимба на Земята и чернотата на космоса над искрящата атмосферна дъга.

— Къде са заминали?

— Първо на Марс — отвърна магът, забеляза въпросителните им изражения и се подсмихна. — Някой от вас, модерните хора, има ли представа къде е Марс? И какво е Марс?

— Не — призна Деймън, без да се срамува. — Постчовеците ще се върнат ли?

— Съмнявам се — усмихнато отговори Просперо.

— Тогава няма значение, нали? — рече Харман. — Просперо, нима предлагаш да използваме този… ядрен ускорител… като оръжие?

— Като абсолютното оръжие срещу този град — потвърди събеседникът им. — Конвенционалните експлозиви и оръжия няма да имат сериозен ефект върху кристалния град и този астероид. Кулите са построени да издържат на падащ метеорит. Но три километра, че и повече екзотични материали с космическа дупка в края, при това под ускорение, ще окажат определено въздействие, особено ако ги насочите точно към булаторията.