Дан Симънс - Илион

— На втория ти въпрос отговарям с „не“ — каза магът. — През последните петстотин години на този каменен остров не е ял никой друг освен Калибан. Сега на първия ти въпрос. Високо на кулата има мембранно стъкло, през което ще излезете на стартовата тераса. Костюмите ви може… може да ви предпазват достатъчно време, за да запалите скутера и да задействате насочващата му програма. Спомняте ли си как се пилотира тази машина?

— Струва ми се… наблюдавах Сави… искам да кажа… — заекна Харман. Той разтърси глава, сякаш отмяташе полепнала паяжина. Очите му изглеждаха толкова уморени, колкото се чувстваше Деймън. — Ще ни се наложи да се справим.

— Ще трябва да минете покрай булаторията и Калибан, за да стигнете до отсрещната кула — предупреди ги Просперо и преценяващо премести очичките си от Харман на Деймън. — Трябва ли да направите нещо друго, преди да избягате оттук?

— Не — отвърна Харман.

— Да — каза Деймън, успя да се изправи и с олюляване отиде при облата стъклена стена. В нея се отразяваше мършав брадат мъж, ала в очите му имаше нещо ново. — Трябва да унищожим булаторията — заяви той. — Трябва да унищожим цялото това проклето място.

Кой знае защо, избягвам с троянците на Хълма на трънените храсти към и през малкия вход на Скейските порти, главната порта на Илион. Вятърът още вие и сме оглушали от ядрения взрив на юг. Когато за последен път зърнах гъбообразния облак преди множеството троянски войници да ме избута в града, стълбът от дим и пепел вече започваше да се накланя на югоизток под напора на вятъра. Във врящия облак най-отгоре все още можеше да се различи Зевсовото лице, обаче вятърът бързо го преобразяваше.

Десетки са смазани на входа, затова Хектор заповядва на стражите да отворят самите Скейски порти, нещо, което не е правено от над девет години. Хилядите се изсипват вътре.

Аргивците сигурно бягат към своите кораби. Също както Хектор се опитва да организира паникьосаната си войска, зървам Ахил, който се мъчи да задържи бягащите гърци. В „Илиада“ Омир разказва, че след смъртта на Патрокъл мъжеубиецът се бори с придошла река и я побеждава, като я прегражда с труповете на своите троянски врагове, обаче сега Ахил не може да спре това цунами от бягащи ахейци, без да убие стотици, а той не ще го стори.

Втурвам се в града и вече съжалявам, че съм избягал. Трябваше да си пробия път през тълпата на хълма, където бях видял дребния робот Манмът, скрит зад скалите на върха на Могилата на бързата Мирина. Дали тоя робот — какъв беше казал, че е типът му? Моравек ли? — дали моравекът знае, че оръжието на Зевс е ядрено, може би даже термоядрено? Изведнъж изплува спомен от другия ми живот, както много други спомени през последната седмица. Сюзан се опитва да ме замъкне на беседа в аулата на университета по време на някаква интердисциплинарна седмица. Учен на име Моравек обясняваше своите теории за автономния изкуствен интелект. Фриц? Ханс? Не бях отишъл, естествено — какво го интересуват един класически филолог теориите на някакъв си физик?

Е, вече няма значение.

Сякаш в потвърждение на това от север се появяват пет колесници — знам телепортаторния пункт, през който са се прехвърлили — и закръжават над града на височина сто метра. Въпреки оптичното увеличение не мога да различа фигурките в блестящите машини, обаче като че ли са богове и богини.

После започва бомбардировката.

Стрелите със свистене падат над града като дълги сребристи балистични ракети. Разнасят се експлозии, вдига се прах и дим, чуват се писъци. Илион е голям град според представите на древността, обаче стрелите летят бързо — от лъка на Аполон, разбирам аз, макар да ми се струва, че разпознавам в стрелеца Арес, когато колесницата се спуска ниско, за да огледа щетите — и скоро взривовете и крясъците се носят от всички квартали на античния метрополис.

Осъзнавам, че не само съм изгубил контрол над всичко, но и съм изгубил от поглед всички, с които трябва да разговарям и на които трябва да помагам. Ахил сигурно е на пет километра от града, при хората си, и се опитва да не им позволи панически да отплават. Чувам нови експлозии, конвенционални, не ядрени, откъм ахейския стан и не виждам как Ахил ще успее да организира войската си. Изгубил съм от поглед и Хектор и забелязвам, че грамадните Скейски порти пак се затварят — като че ли това може да спре боговете. Клетият Манмът и неговият безмълвен приятел Орфу сигурно вече са унищожени на хълма. Не виждам как нещо може да се спаси от тая бомбардировка.