Дан Симънс - Илион

„Ако тези самозвани богове дойдат сега при мен, ще задействам Устройството ръчно“ — помисли си Манмът, седнал на скалния перваз на осемстотин метра под езерната повърхност. Ала не искаше да се самоунищожи, ако Устройството имаше такова предназначение, не искаше и цял ден да се крие под водата. Но човекът Хокънбери му беше обещал да се телепортира и да го вземе, затова чакаше. Искаше отново да види Орфу. Освен това тяхната мисия, всъщност мисията на покойните Корос III и Ри По, бе да доставят Устройството на Монс Олимпус и да съобщят за доставката с помощта на предавателя. Двете задачи бяха изпълнени. В известен смисъл Манмът и йониецът бяха осъществили целта си.

„Тогава защо се крия на осемстотин метра дълбочина в това невероятно езеро?“ Помисли си за кипящата над него вода, докато боговете изливаха гнева и топлинните си лъчи в езерото, и се подсмихна по своя си моравекски начин — тази вода и без това трябваше да кипи, тъй като върхът на Монс Олимпус би трябвало да е почти във вакуум.

После дойде време човекът Хокънбери да се върне и да го спаси и колкото да беше удивително, той се върна.

— Опиши ми Земята — каза Орфу на Хълма на трънените храсти. Манмът се бе плъзнал по корубата му и сега водеше приятеля си за въже, което беше увил около левитатора. — И сигурен ли си, че сме на Земята?

— Абсолютно — отвърна другият моравек. — Гравитацията и въздухът са каквито би трябвало, слънцето изглежда голямо, колкото би трябвало, растителният живот съответства на изображенията от база данните. А, хората също — въпреки че всички тези мъже и жени като че ли членуват в клуба за най-добро здраве в Слънчевата система.

— Толкова ли добре изглеждат?

— Поне за хора, струва ми се — отвърна Манмът. — Но тъй като това са първите представители на Homo sapiens, които виждам лично, кой знае? Само Хокънбери изглежда обикновен като мъжете и жените на снимките, видео и холозаписите, които пазим в база данните си.

— Какво мислиш… — започна Орфу.

„Шшт — прекъсна го Манмът по теснолъчевия канал. Вече беше прекъснал кабелната връзка, за да не му се налага да пътува върху корубата на Орфу. Облаците продължаваха да се кълбят над бойното поле. — Ахил говори пред войските — пред троянците и ахейците“.

„Разбираш ли го?“

„Естествено. Файловете се свалиха нормално, въпреки че трябва да се досещам за някои разговорни изрази и ругатни по контекста“.

„Другите хора чуват ли го без аудиосистема?“

„Той има железни бели дробове — отвърна Манмът. — Образно казано. Гласът му сигурно се разнася чак до морето в едната посока и до стените на Троя в другата“.

„Какво казва?“

„Предизвиквам ви, богове… и прочее, и прочее… и ще развържа кучетата на войната… и прочее, и прочее…“ — изрецитира дребният моравек.

„Чакай, чакай — прекъсна го Орфу. — Ахил наистина ли цитира Шекспир?“

„Не, просто превеждам речта му свободно“.

„Бре! — подсвирна йониецът по теснолъчевия канал. — Пък аз си помислих, че сме се натъкнали на страхотно плагиатство. Колко време остава до задействането на Устройството?“

„Четирийсет и една минути — съобщи Манмът. — Нещо не е наред с…“ — Той млъкна.

„Какво?“ — попита Орфу.

По средата на предизвикателната реч на Ахил срещу боговете се появи самият Зевс. Пелеевият син млъкна. Двеста хиляди мъжки и едно роботско лице на Илионското поле се обърнаха нагоре.

Зевс се спусна от кълбящите се черни облаци със златната си колесница, теглена от четири красиви холографски коня.

Ахейският стрелец Тевкър, който стоеше до Ахил и Одисей, се прицели и пусна стрела към небето, ала колесницата бе прекалено високо и беше защитена с мощно силово поле, Манмът бе убеден в това. Стрелата изгуби инерция и падна в трънака в подножието на хълма, на който стояха вождовете.

— КАК СМЕЕТЕ ДА МЕ ПРЕДИЗВИКВАТЕ? — избумтя гласът на Зевс нашир и длъж над полето, брега и града, където се бяха струпали огромните войски. — ВИЖТЕ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ СВОЕТО ВИСОКОМЕРИЕ!

Колесницата се издигна и полетя на юг, сякаш Зевс напускаше полето към планината Ида, която се мержелееше на южния хоризонт. Може би само Манмът със своето телескопско зрение видя малкия сребърен сфероид, който царят на боговете пусна от колесницата на петнайсетина километра южно от тях.

— Залегни! — изрева моравекът на гръцки с цялата мощност на гласа си. — За да си спасите кожата, залегнете веднага!!! Не гледайте на юг!!!

Малцина се подчиниха на заповедта му.