Дан Симънс - Илион

— Ще умреш — безизразно отговори по-възрастният мъж. Беше болен — рядко срещано състояние, тъй като булаторията се справяше с такива неща — и трепереше от студ, въпреки че термокожата запазваше цялата му телесна топлина. — Ще умреш — повтори Харман.

— Бързо ли?

— Бавно, струва ми се. — Синята термокожа на стареца бе мръсна от речна тиня и гущерова кръв. — Ще се задушиш. Но тук няма пълен вакуум, така че ще се мъчиш доста дълго.

— Ами ако си съблека термокожата, но оставя маската?

Спътникът му се замисли.

— Така ще е по-бързо — съгласи се той. — Ще замръзнеш за една-две минути.

Деймън не каза нищо и си помисли, че Харман отново се унася в сън, ала старецът прошепна по микрофона:

— Но първо ме предупреди.

— Добре — обеща Деймън.

Коридорът бе толкова плътно задръстен с водорасли, че едва не се наложи да се върнат обратно, но докато единият отместваше стъблата настрани, другият се провираше вътре и така успяха да изминат двестатината метра. В дъното имаше стена — точно каквото очакваха след усилията си, — ала Деймън бавно плъзна лъча на фенерчето покрай водораслите и видяха бял квадрат. Младият мъж носеше пистолета, затова мина през полупропускливата мембрана пръв.

— Какво виждаш? — извика по радиостанцията Харман. — Виждаш ли нещо?

— Да. — Отговорът се чу от комуникатора на Деймъновата термокожа, ала гласът не беше неговият. — Виждам чудни неща.

— Опиши ми пак какво виждаш — обади се Орфу. Не говореше по теснолъчевия канал, а по кабелната връзка. Манмът бе на гърба му, като жокей, яхнал летящ слон. Благодарение на кабелната връзка Орфу само за няколко секунди му бе качил база данните с целия гръцки език и „Илиада“.

— Гръцките и троянските вождове се срещат на този хълм — отвърна Манмът. — Намираме се точно зад гръцката делегация — Ахил, Хокънбери, Одисей, Диомед, Големия и Малкия Аякс, Нестор, Идоменей, Тоант, Тлеполем, Нирей, Махаон, Полипет, Мерион и още петима-шестима мъже, чиито имена не успях да чуя по време на краткото им представяне от Хокънбери.

— Агамемнон няма ли го? А Менелай?

— Не, те са останали в Агамемноновия стан и се възстановяват от двубоя с Ахил. Хокънбери каза, че за тях се грижел Асклепий, техният лечител. Братята имали счупени ребра, рани и охлузвания, Менелай получил мозъчно сътресение когато Ахил го фраснал с щита си, но животът им е извън опасност. Според схоластика след ден-два и двамата ще могат да ходят.

— Чудя се дали Асклепий може да ми върне очите и ръцете — избуботи Орфу.

Манмът нямаше какво да отговори.

— Ами троянците? — жадно попита йониецът. Приятелят му винаги си беше представял, че такова поведение е присъщо за човешките деца — радостни, въодушевени, почти ликуващи. — Кой представлява Илион?

Манмът се изправи върху напуканата коруба, за да надзърне над гребените на ахейските герои към троянските редици.

— Хектор предвожда делегацията, естествено. Червената конска опашка на гребена му и лъскавият му боен шлем рязко изпъкват. Освен това носи червено наметало. Като че ли предизвиква боговете да слязат и да се бият.

Манмът вече бе предал на Орфу сцената, описана му от Хокънбери по-рано следобеда, когато Хектор и неговата съпруга Андромаха бяха обиколили хилядите събрани воини от Илион, високо вдигнали на ръце обезобразеното трупче на сина си Скамандър, все още повит в окървавената царска пелена. Схоластикът беше отбелязал, че ахейците все още обмисляли дали да избягат в открито море със своите черни кораби, ала след мрачната процесия на Хектор и Андромаха всички троянци и техните съюзници били готови да се сражават срещу боговете, в ръкопашен бой, ако се наложи.

— Кой е тук от страна на Илион освен Хектор? — попита Орфу.

— До него стои Парис. После старият съветник Антенор и самият цар Приам. Старците са застанали на известно разстояние и не се бъркат на Хектор.

— Антеноровите синове Акамант и Архелох вече са убити, струва ми се — рече йониецът. — И двамата от Аякс Теламонов — Големия Аякс.

— Май че си прав — съгласи се Манмът. — На тях сигурно им е по-трудно да се помирят. Виждам обаче Големия Аякс да си приказва с Антенор, като че ли нищо не се е случило.

— Всички са професионални войници — заяви приятелят му. — Знаят как да възпитават синове за бран и евентуална смърт. Кои други виждаш в групата на Хектор?

— Там е Еней.

— Аха, „Енеида“ — въздъхна Орфу. — Еней е… бил е… предопределен да остане единственият жив от царския дом на Илион. Той е предопределен… бил е предопределен да избяга от горящия град със сина си Асканий и неколцина троянци и техните потомци след време щели да основат град, който щял да се превърне в Рим. Според Вергилий Еней ще…