Дан Симънс - Илион

— Не — отвръщам. — Но няма нужда да минем през вратата, за да излезем оттук. Дай ми ръка… лапа… каквото и да е.

Роботът се колебае.

— Да не би случайно да искате квантово да ни телепортирате оттук?

— Знаеш ли за квантовото телепортиране?

Дребната фигура отново насочва фаровете към неподвижната коруба, която се извисява над главата ми.

— Можете ли да вземете и двама ни със себе си?

Мой ред е да се поколебая.

— Не знам. Не, струва ми се. Толкова огромна маса… — Хера се размърдва и изпъшква в краката ни — е, в моите крака и в хуманоидно изглеждащата ходова част на Манмът. — Дай ми ръка — повтарям. — Ще те телепортирам от Олимп и ще се върна за приятеля ти.

Дребният робот отново отстъпва.

— Преди да тръгна, трябва да съм сигурен, че можете да спасите Орфу.

В коридора отекват гласове. Нима вече ме търсят? Най-вероятно. Може би Афродита им е разкрила възможностите на шлема на Хадес или просто се разгръщат и претърсват, все едно преследват невидим човек? Хера пак простенва — вече идва на себе си.

— Майната му — казвам, смъквам наметалото си и свалям левитатора, който е част от снаряжението ми. — Светни ми тук, моля те. — Дали трябва да казвам „моля“ на робот? Естествено тоя Манмът не каза, че е робот — бил моравек. Каквото и да значи това.

Първият ремък на левитатора е прекалено къс за грамадния рак, обаче опъвам трите каиша и закрепвам токите за цепнатини в корубата. Тоя нещастен Орфу изглежда така, все едно терористи години наред са го използвали като мишена, за да се упражняват в стрелба. По смътно металната му наглед повърхност няма място, което да не е надупчено.

— Добре — казвам. — Да видим дали ще се получи. — И включвам левитатора.

Тоновете неподвижна материя се разклащат, отново се сгромолясват на пода, но после се издигат на около двайсет и пет сантиметра над мрамора.

— Да видим сега дали тоя медальон може да пренесе толкова голяма тежест. — Не ми пука дали Манмът ме разбира. Подавам му тазерната палка. — Ако кравата се разшава, преди да се върна, или някой друг влезе в стаята, насочи палката и почукай ето тук. Това ще спре поне един.

— Всъщност аз трябва да взема две неща, които ни откраднаха, и може би ще имам по-голяма нужда от онова устройство за невидимост, което носехте — отговаря роботът. — Ще ми го дадете ли назаем? — И ми подава палката.

— Мама му стара — изругавам пак. Гласовете вече са точно пред вратата. Разхлабвам бронята си, смъквам кожената качулка и я подхвърлям на Манмът. Дали малкото устройство на Хадес работи и с машини? Да му кажа ли, че Афродита може да ме вижда даже с него? Сега не е моментът. — Как да те намеря, когато се върна? — питам го.

— Елате до отсамния бряг на езерото през следващия час. Аз ще ви намеря.

Вратата се отваря. Дребният робот изчезва.

По-рано просто бях притиснал към себе си Найтенхелзър и Патрокъл, за да влязат в телепортаторното поле. Сега се облягам на корубата, обгръщам я с ръка, представям си целта си и завъртам медальона.

Ярко слънце и пясък под краката ми. Орфу се е телепортирал с мен и сега виси на двайсет и пет сантиметра над пясъка, което е добре, защото има и камъни.

Намирам се при Агамемноновия стан на брега, обаче в тоя късен утринен час около шатрите е пусто. Въпреки буреносните облаци в небето сноповете слънчеви лъчи огряват плажа и пъстрите шатри, обагрят дългите черни кораби и ми показват, че ахейските стражи смаяно отскачат назад при нашата внезапна поява. Чувам рева на битката на неколкостотин метра зад стана и знам, че гърците и троянците още се сражават пред ахейския отбранителен ров. Сигурно Ахил предвожда контранастъплението.

— Тая коруба е свещена за боговете — извиквам аз на стражите, които са клекнали зад копията си. — Да не сте я докоснали под страх от смъртно наказание. Къде е Ахил? Идвал ли е тук?

— Кой пита? — събира кураж най-високият и космат страж и вдига копието си. Смътно познавам в него Куней, вожд на ениенците и перебите от Додона. Нямам представа защо стои на пост в Агамемноновия стан тъкмо днес и в момента нямам време да разбера.

Повалям го с тазера и поглеждам кривокракия му помощник.

— Ще ме заведеш ли при Ахил?

Гъркът коленичи и отсечено скланя глава. Другите се поколебават и след малко последват примера му.

Питам го къде е Ахил.

— Богоподобният Ахил цяла сутрин крачи край вълните, зове спящите ахейци и буди вождовете с пронизителния си вик — отговаря той. — После предизвика Атридите на двубой и ги победи и двамата. Сега е с великите вождове, готвели война, казват, срещу самия Олимп.