Дан Симънс - Илион

Отварям очи и виждам, че Хера прекосява друго разклонение на стотина метра наляво от мен.

Сандалите ми издават шляпане, което отеква в дългите мраморни коридори. Високите златни триножници хвърлят светлина по стените и таваните. Вече не ме е грижа за шума — трябва да я настигна. По галериите кънтят нови ревове от развълнувания съвет във великата зала. За миг се чудя как Афродита ще скрие съучастничеството си, защото тъкмо тя ме е въоръжила и ме е пратила да шпионирам и да убия Атина, обаче после се сещам, че богинята на любовта е ненадмината лъжкиня. Ще умра, преди да имам възможност да разкажа на някого истината. Афродита ще е героинята, която е предупредила другите богове за моето предателство.

Хера крачи бързо. Изведнъж спира и се озърта през рамо. И без това съм спрял. Сега заставам на пръсти и се опитвам да не се издам. Зевсовата съпруга се намръщва, оглежда се в двете посоки и плъзга ръка по високата шест метра метална врата. Металът забръмчава, вътрешните ключалки изщракват и вратата се завърта навътре. Трябва да побързам да се вмъкна в стаята преди Хера да я затръшне. Още по-мощен рев от великата зала заглушава шляпането на сандалите ми по камъка. Богинята вади гладко сиво оръжие — нещо като мидена черупка със смъртоносни черни отвори — от гънките на одеждите си.

В стаята са само дребният робот и ракът. Роботът отстъпва заднешком от Хера, явно очаква какво ще се случи, и поставя странно човешки изглеждащата си длан върху грамадната коруба. За пръв път разбирам, че другият предмет също трябва да е робот. Каквито и да са, тия машини не са част от Олимп — убеден съм в това.

— Аз съм Хера и дойдох веднъж завинаги да избавя вас, глупавите моравеки, от мъките ви — казва богинята. — Никога не съм харесвала такива като вас.

Още преди да заговори, аз вече се колебая. В края на краищата това е Хера, съпруга и сестра на Зевс, царица на боговете и най-могъща от всички богини, може би освен Атина. Сигурно беше заради израза „такива като вас“ от изречението „Никога не съм харесвала такива като вас“. Роден съм в средата на XX век, живял съм през XXI век и съм чувал този израз прекалено често.

Каквато и да е истинската причина, аз насочвам тазерната си палка и прострелвам надменната кучка.

Не съм сигурен, че петдесетте хиляди волта ще са достатъчни за богиня, обаче явно й стигат. Хера се сгърчва, пада, задейства овоида в ръцете си и взривява осветителните тела на тавана. Настава пълен мрак.

Прибирам тазерния електрод и го зареждам, обаче помещението няма прозорци и цари непрогледна тъмнина. Правя крачка напред и за малко да се препъна в тялото на Хера. Тя явно е в безсъзнание. Внезапно два лъча прорязват мрака Смъквам шлема на Хадес и се виждам под светлината на фаровете.

— Махни тая светлина от очите ми — казвам на дребния робот. Светлината като че ли идва от гърдите му. Лъчите се изместват.

— Човек ли си? — пита роботът. Трябва ми секунда, докато осъзная, че говори на английски.

— Да. — Родният ми език звучи странно в устата ми. — Какво си ти?

— Ние сме моравеки — отговаря дребната фигура и се приближава, насочила лъчите към Хера. Клепачите й вече пърхат. Навеждам се, вдигам сивото оръжие и го пъхвам в джоба на туниката си.

— Казвам се Манмът — продължава роботът. Тъмната му глава не стига даже до гърдите ми. Не виждам очи на металното, но напомнящо на пластмасово лице. На мястото на очите обаче има тъмни ивици и имам чувството, че ме наблюдава. — Моят приятел е Орфу от Йо — прибавя той. Гласът му е тих, смътно мъжки, и ни най-малко не е металически или роботски. Манмът посочва напуканата коруба, която заема почти цялата стая.

— Орфу… жив ли е? — питам аз.

— Да, но в момента няма очи и манипулатори — осведомява ме дребният робот. — Обаче му предавам разговора чрез радиовръзка и той казва, че му е приятно да се запознае с вас. Ако имал очи, вие сте щели да сте първият човек, кого вижда.

— Орфу от Йо — повтарям. — Една луна на Сатурн не се ли казваше Йо?

— Всъщност е на Юпитер — поправя ме машината Манмът.

— Е, много ми е приятно да се запозная с вас, обаче трябва веднага да се махаме оттук. По-късно ще си поговорим. Тая крава ще се свести всеки момент. Някой скоро ще я потърси. Точно сега боговете са доста развълнувани.

— Крава — повтаря роботът и поглежда надолу към Хера. — Много смешно. — После насочва лъчите на прожекторите си към вратата. — Вратата, изглежда, се е заключила след влизането на кравата. Имате ли нещо, с което да я отключите или взривите?