Дан Симънс - Илион

„Боговете си приказват — отговори Манмът. — И аз не ги разбирам“.

„Повтори ми някои от думите, които казват“.

Той безмълвно му прати думите.

„Това е вариант на класически гръцки — каза Орфу. — Имам го в база данните си и го разбирам“.

„Качи ми база данните“ — помоли Манмът.

„По теснолъчевия канал ли? Това ще отнеме поне час. Имаш ли цял час на разположение?“

Манмът обърна глава към красивите мъжки хуманоиди, които спореха. Като че ли вече взимаха някакво решение. „Не“ — призна той.

„Предавай ми какво казват и аз ще превеждам — предложи йониецът. — Така ще определим съответния отговор и аз ще ти пратя фонемите“.

„Директно ли?“

„Имаме ли друг избор?“

Техният похитител разговаряше с брадатия на златния трон. Манмът предаде репликите, след стотна от секундата получи превода, посъветва се с приятеля си и запомни наизуст старогръцките срички на отговора.

— … тоя хитър дребен автомат и другите неща не са достойни за плячка, господарю Зевсе — казваше два и половина метровият русокос бог.

— Сребролъки Аполоне, не обявявай такива играчки за недостойни, докато не узнаем откъде и защо идват. Балонът, който си унищожил, не е бил играчка.

— Нито пък аз съм играчка — обади се Манмът. — Идвам в мир и не съм ви се натрапил нарочно.

Боговете едновременно ахнаха и си зашепнаха.

„Колко са високи тези богове?“ — попита Орфу по теснолъчевия канал.

Манмът накратко му ги описа.

„Не е възможно — учуди се йониецът. — Човешката скелетна структура престава да е ефикасна при височина два метра, а триметров ръст направо е нелеп. Долните кости на краката ще се счупят“.

„Това е марсианска гравитация — напомни на приятеля си Манмът. — Само около една трета от земната“.

„Значи смяташ, че тези богове са от Земята, така ли? — попита Орфу. — Струва ми се невероятно, освен ако…“

„Извинявай — прекъсна го Манмът. — Имам малко работа“.

Зевс се подсмихна и се наведе напред.

— Значи малката играчка знае човешки език.

— Да — потвърди Манмът; повтаряше предадените му от Орфу думи, въпреки че и двамата не знаеха как да се обръщат към бога на боговете, царя на боговете, господаря на вселената. Решиха да не опитват.

— И Лечителите говорят — изсумтя Аполон. — Обаче не могат да мислят.

— Нима? — усмихна се Зевс. — Говорещият и мислещ дребосък има ли си име?

— Аз съм моравекът Манмът — твърдо заяви Манмът. — Моряк от ледените морета на Европа.

Зевс отново се подсмихна.

— Наистина ли? Кой е баща ти, моравеко Манмът?

На Манмът и Орфу им трябваха цели две секунди диалог по теснолъчевия канал, за да решат как да отговорят.

— Аз нямам баща, Зевсе.

— Тогава си играчка — заяви богът. Когато се мръщеше, големите му бели вежди почти се събираха над острия му нос.

— Не съм играчка — възрази Манмът. — А само личност в различна форма. Като моя приятел, Орфу от Йо, космически моравек, който работи на Йо. — Той посочи корубата и всички божествени очи се обърнаха към приятеля му. Самият Орфу беше настоял да разкрие природата му. Бе казал, че иска да сподели съдбата на приятеля си, каквато и да е тя.

— Още една малка личност, но във формата на смачкан рак, а? — без да се подсмихва, рече Зевс.

— Да. Може ли да науча имената на нашите похитители?

Зевс се поколеба, Аполон възрази, но накрая царят на вселената иронично се поклони и последователно представи боговете.

— Както знаеш, твоят похитител е Аполон, моят син. До него е Арес, който много викаше, преди ти да се включиш в разговора. Онзи черният зад него е брат ми Хадес, също син на Кронос и Рея. Надясно е синът на жена ми Хефест. Величественият бог до твоя приятел е брат ми Посейдон, повикан тук в чест на твоето пристигане. До Посейдон, с яка от златни водорасли, е Нерей, също от морските бездни. Зад благородния Нерей е Хермес, водач и исполински убиец. Още много богове… и богини, виждам… пристигат във великата зала в момента, обаче тези седем богове и аз ще сме твои съдии.

— Съдии ли? — попита Манмът. — Ние с приятеля ми Орфу от Йо не сме извършили престъпление срещу вас.

— Напротив — със смях възрази Зевс и премина на английски. — Вие сте от космоса на Юпитер, малки моравеко, малки роботе, най-вероятно с пакостливо сърце. Ние с дъщеря ми Атина свалихме кораба ви и признавам, че ви смятах за мъртви. Жилави изчадийца сте вие. Обаче днес ще е краят ви.

— Ти знаеш езика на това същество?! — възкликна Арес. — Знаеш този варварски език?!