Дан Симънс - Илион

— Какво има вътре?

— Вино, настъргано сирене и ечемик. — Тя повдига бокала към устните ми, като побутва ръцете ми нагоре. Пръстите й са съвсем бели на фона на моята загоряла от слънцето и мръсна кожа. — Но сложих и мед, за да го подсладя.

— И Цирцея прави така — глупаво се засмивам аз.

— Коя, Хок-ън-бе-рииии?

Поклащам глава.

— Няма значение. Това е от „Одисея“. Не обръщай внимание. Мали… мало… маловажно е. — Отпивам. Виното е силно като муле от Мисури. Разсеяно се чудя дали към 1200 г. преди Христа в Мисури има мулета.

Младите робини ме събличат гол, карат ме да се изправя, за да свалят туниката и бельото ми. Изобщо не се сещам да се срамувам. Прекалено съм уморен и напитката замайва ума ми.

— Изкъпи се, Хок-ън-бе-рииии — заповядва ми Елена и ми подава ръка, за да стъпя в дълбоката, вдигаща пара вана. — Ще те избръсна във ваната.

Водата е толкова гореща, че потръпвам като дете и предпазливо клякам, поколебавам се от страх да не опаря скротума си, обаче съм прекалено уморен да се боря със земното привличане и когато се отпускам върху полегатото мраморно дъно и слугините насапунисват четинестите ми бузи и гърло, даже и не помислям да се боя, че Елена държи острието на бръснача толкова близо до очите и сънната ми артерия. Имам й доверие.

Усещам, че Несторовото вино отново ме изпълва с енергия, решавал, че ако Елена ми предложи леглото си, ще я помоля да го сподели с мен в тоя последен час преди зазоряване, и затварям очи само за миг. Само за няколко секунди.

Когато се събуждам, вече е утро и през високите прозорчета нахлува ярка светлина. Установявам, че съм избръснат, чист, даже парфюмиран. Освен това лежа на студен каменен под в празна стая, а не на високото легло на Елена. И съм гол — чисто гол, даже без телепортаторния медальон. Когато съзнанието потича в мозъка ми като бавна вода в пробит леген, забелязвам, че съм завързан с множество кожени ремъци за железни халки в стената и пода. Кожени каиши се проточват от завързаните ми над главата китки до стената. Краката ми са разкрачени, глезените ми са пристегнати с ремъци за железни халки на пода.

Тая поза и ситуация щяха да са смущаващи и обезпокоителни, даже да бях сам, обаче не съм. До мен стоят пет жени и ме зяпат. И като че ли не им е забавно. Опъвам кожените каиши и инстинктивно се опитвам да прикрия гениталиите си, обаче не успявам да спусна ръце даже до раменете се. Нито пък ремъците на глезените ми позволяват да стисна крака. Сега виждам, че жените носят ками — някои изглеждат достатъчно дълги, за да се нарекат мечове.

Познавам ги. Освен Елена в средата, там е Хекуба, съпругата на цар Приам, сивокосата, ала привлекателна майка на Хектор и Приам. До нея е Лаодика, царска дъщеря и съпруга на воина Хеликаон. Наляво от Елена е Теана, Кисеева щерка и жена на троянския конник Антенор, но — и навярно по-важно за настоящото ми положение — и първожрица на богинята Атина. Не мога да си представя, че Теана ще е доволна да чуе, че тоя обикновен смъртен е приел формата и е използвал гласа на богинята, на която е служила цял живот. Поглеждам мрачното лице на жрицата и предполагам, че вече е научила новината.

И накрая там е Андромаха, съпругата на Хектор, жената, чието дете исках да похитя и да отнеса в изгнание в Индиана. Нейното лице е най-строго. Тя потупва с дългия, остър като бръснач кинжал по дланта си и изглежда нетърпелива.

Елена сяда на нисък стол до мен.

— Трябва да ни повториш цялата история, която разказа на мен, Хок-ън-бе-рииии. Кой си. Защо си наблюдавал войната. Какви са боговете и какво си се опитал да направиш снощи.

— Ще ме отвържеш ли? — Езикът ми е подут. Упоила ме е.

— Не. Говори. Казвай само истината. Теана е получила от Атина дарбата да различава истината от лъжите, даже от човек с варварска реч като твоята. Говори. Не пропускай нищо.

Колебая се. Навярно има най-голяма вероятност да се спася, ако си държа устата затворена.

Теана прикляка до мен. Тя е прелестна млада жена с бледосиви очи като на нейната богиня. Острието на кинжала й е късо, широко, двуостро и адски студено. Знам за студенината, защото току-що го е притиснала под тестисите ми и ги повдига като жертва на сребърен нож. Върхът пуска кръв от чувствителния ми перинеум и цялото ми тяло се опитва да се свие и да се отдръпне, въпреки че едва успявам да не изкрещя.

— Кажи всичко и недей да лъжеш — прошепва първожрицата на Атина. — При първата ти лъжа ще ти натъпча в устата левия тестис. При втората лъжа ще изядеш десния. При третата ще нахраня хрътките си с остатъка.