Дан Симънс - Илион

Първо трябва да взема бебето, после дойката — подозирам, че може да е по-яка от мен и почти със сигурност по-опитна в ръкопашния бой, затова ще я прострелям с тазера, ако се наложи, въпреки че не искам — и след това да ги телепортирам на оня бързо пренаселващ се хълм в Индиана, да открия Найтенхелзър — не съм решил какво ще правя с Патрокъл — и да го убедя да се грижи за бебето и дойката, докато не се върна да ги взема.

Дали Найтенхелзър ще се справи с отговорността за тая троянска бавачка през дните, седмиците или месеците, докато всичко това приключи? В двубоя между професора по класическа филология от XX век и троянската дойка от около 1200 г. преди Христа бих заложил на дойката. Е, това си е проблем на Найтенхелзър. Моята работа е да си осигуря средство за упражняване на въздействие върху Хектор, да го убедя, че е длъжен да се бие с боговете — също както „смъртта“ на Патрокъл е най-големият ми шанс да привлека Ахил в тоя самоубийствен кръстоносен поход, — и това средство в момента спи пред мен.

Малкият Скамандър, когото илионските жители нежно наричат Астианакс, „господар на града“, тихо хленчи насън и търка румените си бузки с юмручета. Макар и невидим под шлема на Хадес, аз се вцепенявам и поглеждам бавачката. Тя продължава да спи, обаче знам, че ако бебето наистина се разплаче, веднага ще се събуди.

Не знам защо смъквам кожената качулка от главата си, ала го правя и ставам видим. В стаята няма никой друг, освен двете ми жертви, и след няколко секунди те ще са на петнайсет хиляди километра оттук, затова няма да могат да дадат описанието ми на троянската полиция.

Приближавам се на пръсти и повдигам мрежата против комари от люлката. От далечното море подухва ветрец и разлюлява завесите на терасата и тънката материя около люлката. Бебето беззвучно отваря сините си очички и ме поглежда. После ми се усмихва — на мен, похитителя. Пък аз си мислех, че бебетата се страхуват от непознати, още повече непознати в спалнята им посреднощ. Но какво знам аз за децата? С жена ми нямахме деца и всичките ми студенти през годините всъщност бяха частично или зле оформени възрастни, мършави, опаки, рошави, несръчни и глуповати наглед. Даже нямах представа, че бебетата на по-малко от година могат да се усмихват.

Обаче Скамандър ми се усмихва. След миг ще започне да издава звуци и ще трябва да го грабна, да грабна и дойката и да ги телепортирам… мога ли да телепортирам още двама души със себе си? След малко ще разберем. После ще трябва да се върна и да използвам последните си три минути време за преобразяване, за да приема формата на Афродита и да предам ултиматума си на Андромаха.

Дали Хекторовата жена ще изпадне в истерия? Дали ще се разциври и разнищи? Съмнявам се. В края на краищата през последните години тя е видяла Ахил да убива баща й и седемте й братя, видяла е как майка й става Ахилов трофей и после умира при раждане на копелето на своя насилник, видяла е как оскверняват дома й и въпреки това е родила — родила е здрав син на своя съпруг Хектор. И сега трябва да гледа как Хектор всеки ден отива на бой — и да знае в душата си, че съдбата на любимия й вече е подпечатана от жестоката воля на боговете. Да, тя не е слаба жена. Даже преобразен като Афродита, по-добре да държа под око ръкавите на Андромаха, за да съм сигурен, че не крие кинжал, с който да посрещне вестта на богинята за похищението.

Протягам ръце към бебето, пръстите ми с мръсни нокти са само на сантиметри от розовото му телце… после се отдръпвам.

Не мога да го направя.

Не мога да го направя !

Смаян от безсилието си дори пред лицето на гибелта — гибелта на всички, защото даже гърците ще бъдат наказани чрез победата си — аз с олюляване излизам от детската стая, без да си направя труда да си сложа шлема на Хадес.

Вдигам ръка върху телепортаторния медальон, ала спирам. Къде ще отида? Каквото и да направи Ахил, вече няма значение. Той не може сам да превземе Олимп, нито даже ахейската войска, ако троянците още воюват с тях. Всъщност моят маскарад с мъжеубиеца може да е бил напразен — Хектор и неговите орди може би побеждават ахейците точно в тоя момент — докато Ахил продължава да си скубе косата и да крещи от скръб заради привидното убийство на Патрокъл. В момента Ахил не дава пукната пара за троянците. И когато тайнственият непознат, обещан на Ахил от Атина — който трябва да го заведе при Хектор и да му покаже пътя до Олимп, — не се появи, Пелеевият син ще се досети ли, че всичко е било само представление? Сигурно. Тогава истинската Атина ще се отбие при него, за да види какво става, и ще разкрие невинността си на бързоногия мъжеубиец. И тогава „Илиада“ евентуално — но само евентуално — ще продължи в правилната посока.