Дан Симънс - Илион

Старицата ме стрелва с изпепеляващ поглед. Лаодика взима тазерната палка и я обръща в светлите си ръце.

— Това ли е оръжието, с което си зашеметил Патрокъл? — пита тя. За пръв път отваря уста в мое присъствие.

— Да.

— Как работи?

Показвам й местата, които трябва да натисне, и къде да завърти. Сигурен съм, че устройството е предназначено да работи само в моите ръце. Боговете не може да са толкова глупави, че да оставят оръжието годно за употреба от други в случай, че аз го изгубя, въпреки че двойното натискане и единичното завъртане са своеобразна система за сигурност. Започвам да обяснявам на Лаодика и другите, че само аз мога да използвам устройствата на боговете.

Тя насочва тазера към гърдите ми и натиска ръкохватката.

Веднъж отидохме на екскурзия със Сюзан в окръг Браун, щата Индиана. Бяхме по върха на един хълм, когато само на десетина крачки от мен падна мълния, повали ме на земята, заследи ме и ме замая за няколко минути. После се шегувахме каква е била вероятността да се случи това, но от спомена за мълнията устата ми пресъхваше.

Сега е още по-лошо.

Все едно някой ме е ударил по гърдите с горещ ръжен. Отхвърчам от стола си, вцепенено падам на каменния под и си спомням как се гърча като епилептик — как бясно размахвам ръце и ритам, — преди да изгубя съзнание.

Когато идвам на себе си, ушите ми звънят, боли ме главата, а четирите жени зяпат празния ъгъл, без да ми обръщат внимание.

Защо четири жени? Като че ли бяха пет. Сядам и разтърсвам глава в опит да фокусирам зрението си. Липсва Андромаха. Сигурно е отишла да повика помощ, да доведе лечител. Може пък да са ме помислили за мъртъв.

Изведнъж Андромаха се появява в празното пространство, в което са се вторачили другите. Съпругата на Хектор смъква шлема на Хадес от раменете си и го протяга.

— Шлемът на смъртта действа точно така, както се твърди в старите разкази — съобщава Еетионовата щерка. — Защо боговете са го дали на такъв като него? — Тя кима към мен и пуска шлема на масата.

Теана вдига телепортаторния медальон.

— Не можем да го накараме да работи — казва тя. — Покажи ни.

Трябва ми малко време, за да разбера, че жрицата говори на мен.

— Защо да го правя? — Изправям се и се облягам на масата. — Защо да ви помагам?

Елена заобикаля масата и поставя длан върху ръката ми. Отдръпвам се.

— Хок-ън-бе-рииии — измърква тя. — Не знаеш ли, че боговете са те пратили при нас?

— Какви ги говориш? — Оглеждам се.

— Не, боговете не ни чуват тук — успокоява ме Елена. — Стените на тая стая са облицовани с олово. Боговете нито виждат, нито чуват през плътно олово. Това е известно от векове.

Примижавам. Какво пък, по дяволите! Защо не? И Супермен не виждаше през олово, въпреки че имаше рентгенови очи. Обаче защо в храма на Атина има богонепроницаемо помещение?

Андромаха се приближава към мен.

— Приятелю на Елена, Хок-ън-бе-рииии, ние троянките и Елена от години замисляме да прекратим тая война. Обаче мъжете, Ахил, аргивците, нашите троянски съпрузи и бащи, имат власт над нас. Те отговарят само пред боговете. Сега боговете чуха най-съкровените ни молитви и те пратиха като наше оръдие. С твоята помощ и нашите планове ще променим хода на събитията, ще спасим не само своя град, не само живота си и живота на децата ни, но и съдбата на човечеството — ще се освободим от господството на жестоките и деспотични божества.

Отново поклащам глава и се засмивам.

— В логиката ви има един дребен недостатък, мадам. Защо боговете са ме пратили като ваше оръдие, щом целта ви е да победите боговете? Това е абсурдно.

Петте троянки ме зяпват, после Елена отвръща:

— Боговете са повече, отколкото сте си представяли в своята философия, Хок-ън-бе-рииии.

Сега е мой ред да я зяпна, после решавам, че това е съвпадение. Или пък не съм я чул вярно. Гърдите още ме болят, а мускулите ми са вцепенени от предизвиканите от тазера спазми.

— Дайте ми устройствата — казвам им аз.

Жените ми подават шлема на Хадес, тазерната палка, преобразяващата гривна и телепортаторния медальон. Вдигам палката, сякаш за да ги задържа на разстояние, и питам:

— Какъв е планът ви?

— Съпругът ми няма да ми повярва, ако му кажа, че богинята Афродита се е явила и е отвлякла Скамандър и дойката за заложници — осведомява ме Андромаха. — Хектор цял живот служи на тия богове. Той не е егоист като оня мъжеубиец Ахил. Хектор ще си помисли, че боговете просто го подлагат на изпитание. Освен ако Афродита или друг бог не убие сина ни пред свидетели, пред самия Хектор. В такъв случай гневът му ще е безграничен. Защо не уби сина ми?