Дан Симънс - Илион

— Ако някоя от нас ги използва, ще проработят ли? — пита тя.

Тук се поколебавам, защото наистина не знам. Дали боговете правят палките и преобразяващите гривни чувствителни на пръстови отпечатъци, за да не ги използват гърци или троянци, ако ние случайно паднем на бойното поле? Напълно възможно. Никой от нас схоластиците не е задавал тоя въпрос. Преобразяващото устройство и телепортаторният медальон изискват известна подготовка и аз им го казвам. Шлемът на Хадес почти със сигурност действа независимо кой го използва, защото е краден. Елена задържа всички устройства и ми оставя само бойната броня, която е втъкана в наметалото ми и кожения ми нагръдник. После слага безценните дарове от боговете във везана торбичка, другите жени кимат и ние тръгваме.

Напускаме дома на Елена — петте жени и аз — и се отпправяме по утринните градски улици към храма на Атина.

— Какво ще правим? — питам, докато бързаме из оживения град, пет жени с мрачни лица и черни одежди почти като мюсюлмански фереджета от XX век и един объркан мъж. Час по час поглеждам над покривите в очакване всеки момент да се появи колесницата на музата.

— Тихо — изсъсква Елена. — Ще говорим, когато Теана направи магия за тишина около нас, за да не ни подслушват боговете.

Преди да влезем в храма, Теана ми подава черна дреха и ми заповядва да я облека. Влизаме през един заден вход и минаваме по пустите коридори. Една от шестте жени носи войнишки сандали.

Никога не съм идвал в храма и не оставам разочарован. Главното помещение е грамадно, почти съвсем тъмно, осветено само от висящи мангали и вотивни свещи. Миризмата и усещането са почти като в католическа черква — ухае на тамян и даже ехото е приглушено. Но вместо католически олтар и статуи на Богородица и младенеца, тук доминира огромна статуя на Атина — висока най-малко десет метра, изваяна от бял камък, но пищно боядисана: с червени устни, румени бузи, розова кожа и сиви очи, явно направени от седеф. Богинята държи разкошен щит от чисто злато, нагръдникът й е от мед, инкрустирала със злато, поясът й е от лазурит, а дванайсетметровото копие е от истински бронз. Скулптурата е внушителна и аз спирам пред отворената врата. Точно там, до свещените нозе на Атина, Големият Аякс ще изнасили Приамовата щерка Касандра.

Елена се връща, хваща ме за ръка и грубо ме тегли след себе си по коридора. Чудя се дали съм първият мъж, въвеждан в светая светих на храма на Атина в Илион. Дали младите девици не крият статуята на паладиона? Вдигам очи и виждам, че жрицата Теана гневно се е вторачила в мен. Ускорявам крачка, за да ги настигна. Теана не е девица — тя е съпруга на свирепия Антенор и е по-добре да се съобразявам с нея.

Следвам жените по мрачно стълбище, което води до просторно подземие, осветено само с няколко свещи. Там Теана се оглежда, отмества един закачен на стената килим, вади от джоба си ключ със странна форма, пъха го в привидно монолитната стена и плочата се завърта — вижда се по-стръмно стълбище, осветено с факли. Теана бързо ни повежда по него.

Озоваваме се в коридор, който води към четири помещения в това подземие под подземието. Въвеждат ме в последната стая, доста тясна в сравнение с мащабите на храма — квадрат със страни, малко по-дълги от шест метра, обзаведен само с дървена маса в средата, четири едва пламтящи триножника, по един във всеки ъгъл, и статуя на Атина, по-примитивна и по-малка от всички скулптури горе. Тая Атина е висока по-малко от метър и двайсет.

— Това е истинският паладион, Хок-ън-бе-рииии — прошепва Елена. Има предвид свещеното изваяние от камък, който един ден паднал от небето и показал, че Атина благославя Илион. Когато бъде откраднат паладионът, твърди вековното предание, Троя ще падне.

Теана и Хекуба мълчаливо поглеждат Елена. Моята бивша любовница — е, моята бивша любовница за една нощ — изсипва съдържанието на торбата си върху масата и всички сядаме на дървените столчета, вперили очи в шлема на Хадес, преобразяващата гривна, тазерната палка и телепортаторния медальон. Само медальонът има ценен вид. Останалите неща сигурно бих могъл да продам на някой битак.

Хекуба се обръща към Елена.

— Кажи на тоя… мъж… че трябва да проверим дали думите му са верни. Ако тия негови играчки притежават някаква способност. — Майката на Хектор и Парис вдига преобразяващата гривна.

Знам, че не може да я задейства, обаче въпреки това я предупреждавам:

— Останала й е енергия само за няколко минути. Не си играйте с нея.