Дан Симънс - Илион

Сърцето на Деймън се опита да изскочи през гърдите му.

— Какво ще правим? — изпъшка той. — Какво ще правим? Какво ще правим? — Извърна се от светлината и напрегнато се заслуша в мрака.

— Ще се катерим.

Деймън се обърна и видя, че Сави се мушка в нов вертикален кладенец, още по-тесен от онзи, по който се бяха спуснали. В следващия миг светлината над тях угасна.

Харман подскочи към най-долното стъпало, не успя да го хване, тихо изруга, подскочи пак, хвана го и се изтегли. Деймън едва го виждаше. Възрастният мъж се наведе и му подаде ръка.

— Хайде, Деймън. Бързо. Войниксите сигурно вече са горе.

— Тогава защо се качваме там?

— Хайде. — Харман го хвана за ръката и го издърпа нагоре.

Войниксите пробиха стената на сградата точно когато тримата човеци се качваха на трактора.

Грамадната машина заемаше по-голямата част на огромна постройка, която според Сави някога била черква. Когато излязоха по стълбището от подземието, Деймън спря — не разбираше какво вижда. Тракторът приличаше на великански паяк — шестте колела, всяко високо поне три и половина метра, бяха свързани с нещо като спици, в центъра на които сияеше с млечна светлина сферична кабина, напомняща на бяло яйце в средата на паяжина.

Тропането по вратите и стените започна още преди Сави да се покатери по тънката метална стълба, висяща от спиците.

— Бързо — каза тя. Вече не шепнеше.

Трети поред — отново — Деймън си помисли, че много я бива да дава излишни нареждания. Един закован прозорец на двайсетина метра височина се пръсна и петима войникси се вмъкнаха в сградата. Режещите им манипулатори се забиваха в камъка като пикели. Безоките ръждивочервени куполи над корубите им тромаво се завъртяха надолу и се насочиха към трактора и тримата човеци, които се опитваха да се вмъкнат в сферичната кабина. От отсрещната стена се посипаха камъни и през образувалия се отвор влязоха още десетина войникси.

Сави докосна един избелял червен кръг от долната страна на сферата, въведе цифри в появилия се малък жълт енергиен диск и част от стъкленото кълбо се плъзна настрани с високо скрибуцане. Тя се вмъкна вътре и Харман я последва. Деймън сви крака в кабината миг преди първият войникс да се понесе по прашните камъни към него.

Отворът в сферата се затвори. В средата имаше шест контурни седалки от напукана кожа и двамата с Харман заеха страничните, докато Сави прокарваше ръка по някакъв плосък метален клин, щръкнал над предната седалка. Около нея запулсира меко сияещ проекторен пулт. Старицата докосна червена виртуална шайба, завъртя яркожълт кръг покрай един зелен плъзгач и пъхна ръката си в регулаторно гнездо което я обхвана плътно.

— Ами ако не запали? — попита Харман и Деймън го номинира за майстор на реторични въпроси в неподходящи моменти. Няколко войникси се покатериха по високите черни колела и заподскачаха като грамадни скакалци върху стъкленото кълбо. Младият мъж потръпна и се приведе.

— Ако не запали, ще умрем — отвърна Сави и завъртя виртуалния регулатор надясно.

Нямаше рев на двигател, нито бръмчене на жироскоп, а само тихо, едва доловимо жужене. Но предните прожектори на трактора се включиха и оживяха десетки виртуални дисплеи.

Войниксите върху кабината удряха и деряха стъклото… но изведнъж се подхлъзнаха и паднаха на земята от над пет метра височина. Незабавно скочиха на крака и отново започнаха да се опитват да се покатерят по кълбото, ала кой знае защо, вече не можеха да намерят опора върху повърхността, върху която бяха стояли само допреди секунди.

— Това е силово поле, дебело само микрони — измърмори Сави. Вниманието й беше насочено към светещите иконки на виртуалния пулт. — С нулево триене, за да не се събира сняг и дъждовна вода, обаче явно помага и срещу войникси.

Деймън се обърна да погледне съществата, които се катереха по грамадните колела, удряха металната решетка и дърпаха спиците и скобите, и викна:

— Трябва да се махаме оттук.

— Да. — Сави натисна виртуалния регулатор и тракторът проби стената на древната черква, пропадна няколко метра, преди невероятните му колела да намерят опора, и се понесе напред. Уличката бе малко по-тясна, но това изобщо не забавяше машината — стени на по няколко хиляди години се срутваха покрай тях. Излязоха на Давидовата улица и старицата зави наляво, на запад, в посока, противоположна на синия лъч, който продължаваше да пронизва небето зад тях.

Стотици войникси се втурнаха подире им, десетки други се хвърлиха пред увеличаващия скоростта си трактор — опитваха се да се покатерят на кабината. Тежката машина ги газеше. Петима-шестима се бяха вкопчили в спиците и дращеха въртящите се колела.