Дан Симънс - Илион

И Ахил й разказа, като ридаеше от мъка и се давеше от гняв. Разказа й за появата на Атина Палада, за нейните оскърбления и подигравки. Описа й явното убийство на своя другар Патрокъл.

— Тя отвлече тялото му, майко! — извика безутешният Пелеев син. — Отвлече тялото му, за да не мога дори да му направя достойно погребение!

Тетида го потупа по рамото и също избухна в сълзи.

— О, чедо, мъко моя! Аз раждам само гибел. Защо те отгледах, щом Зевс ще те погуби?

Ахил вдигна обляното си в сълзи лице.

— Значи това наистина е Зевсовата воля? Всъщност Атина Палада уби Патрокъл — а не някой измамен образ на богинята.

— Такава е Зевсовата воля — проплака майка му. — И макар че не съм я видяла, знам, че тази нощ самата богиня Атина ти се е подигравала и е убила твоя другар. О, чедо, Ахиле, ти не само си обречен на кратък живот, но и на живот, изпълнен със скръб.

Ахил се откъсна от нея и се изправи.

— Защо безсмъртните богове ме оскърбяват така, майко? Защо Атина, която от толкова години подкрепя аргивската кауза и особено моята, сега ме изоставя?

— Боговете са непостоянни — отвърна Тетида. От дългата й коса се стичаше вода и капеше по гърдите й. — Сигурно си забелязал.

Синът й нервно започна да крачи по пясъка; свиваше юмруци и ги разпускаше и замахваше към въздуха.

— Това е нелепо! Да ме доведат дотук, толкова често да ми помагат в походите, само за да бъда оскърбен така от Атина и нейния божествен баща.

— Те се срамуват от теб, Ахиле.

Мъжеубиецът се закова на място и обърна пребледнялото си, вцепенено лице към нея, сякаш го беше зашлевила.

— Срамуват се от мен ли? Срамуват се от бързоногия Ахил, сина на Пелея и богинята Тетида? Срамуват се от внука на Еак?

— Да — потвърди майка му. — Зевс и по-нисшите богове, сред които Атина, винаги са презирали смъртните, даже вас героите. От високия им връх на Олимп вие изглеждате по-нищожни от насекоми, животът ви е отвратителен, скотски и кратък, самото ви съществуване има смисъл само защото ги разсмивате със смъртта си. Така че, като се цупеше в шатрата си, докато се решаваше съдбата на войната, ти си разсърдил третородната щерка на Зевс и самия господар на боговете.

— Те убиха Патрокъл! — изрева Ахил и се отдръпна от богинята. Босите му ходила оставяха стъпки по мокрия пясък. Стъпки, които следващите вълни отмиваха.

— Те смятат, че си прекалено страхлив, за да отмъстиш за смъртта му — каза Тетида. — Хвърлили са трупа му на гарваните и лешоядите по чукарите на Олимп.

Ахил простена и падна на колене. Загреба пълни шепи мокър пясък и ги запрати по голите си гърди.

— Защо ми казваш това чак сега, майко? Щом си знаела за презрението на боговете към мен, защо не ме предупреди по-рано? Винаги си ме учила да служа на Зевс и да го почитам. Да се подчинявам на Атина.

— Винаги съм се надявала, че другите богове ще се смилят над нашите смъртни деца — рече Тетида. — Ала студеното сърце на Зевс и войнишкият нрав на Атина си казаха своето. Човешкият род вече не ги интересува. Даже за развлечение. Даже ние, неколцината безсмъртни, които се застъпваме за вас, не сме в безопасност от Зевсовия гняв.

Ахил се изправи и пристъпи към майка си.

— Ти си безсмъртна, майко. Зевс не може да ти навреди.

Тетида мрачно се засмя.

— Бащата на боговете може да убие всеки, когото пожелае, чедо. Даже безсмъртен. Нещо повече, той може да ни заточи в мрачния Тартар, да ни хвърли в оная адска яма, както стори с родния си баща Кронос и ридаещата си майка Рея.

— Значи и ти си в опасност — вцепенено промълви Ахил. Олюляваше се като пиян.

— Аз съм обречена — потвърди Тетида. — Ти също, чедо, ако не направиш единственото, което никой смъртен, даже дръзкият Херакъл, не е опитвал да стори.

— Какво, майко? — На звездната светлина лицето на Ахил претърпяваше смущаващи преображения и изразяваше ту отчаяние, ту ярост, ту нещо повече от ярост.

— Победи боговете — прошепна Тетида. Прибоят почти заглуши думите й. Ахил пристъпи още по-близо и наведе глава, сякаш не вярваше на ушите си. — Победи боговете — повтори тя. — Щурмувай Олимп. Убий Атина. Свали Зевс.

Героят се олюля.

— Възможно ли е това?

— Не, ако действаш сам — отвърна богинята. Около ходилата й се пенеха бели вълни. — Но ако вземеш със себе си своите аргивци и ахейци…

— Тая нощ Агамемнон и брат му управляват ахейците, аргивците и техните съюзници — прекъсна я синът й и хвърли поглед към огньовете, пламтящи из дългия крайбрежен стан, и после към далеч по-многобройните троянски стражеви огньове оттатък защитния ров. — А тая нощ аргивците и ахейците са пред пълен разгром, майко. Призори черните кораби може да изгорят.