Дан Симънс - Илион

— Стигнахме ли вече? — попита Орфу.

— Не. Още ден, ден и половина.

— Вятърът в правилната посока ли ни носи?

— Повече или по-малко.

— Определено „по-малко“, приятелю.

— Движим се на север-северозапад. Може да минем покрай Монс Олимпус.

— Това изисква определено умение. Да пропуснеш вулкан, голям колкото Франция.

— Това все пак е балон — напомни му Манмът. — Сигурен съм, че Корос Трети е имал намерение да го надуе в подножието на вулкана, а не на хиляда и двеста километра от него.

— Чакай. Струва ми се, че си спомням нещо — морето Тетида е точно на север от Олимп.

Манмът въздъхна.

— Нали затова направих новия кош във формата на открит кораб.

— Изобщо не си ми го споменавал, докато го строеше.

— Тогава не ми се струваше важно.

Известно време летяха в мълчание. Наближаваха вулканите на Тарзис и Манмът смяташе, че до пладне на другия ден може да подминат най-северния, Аскреус. Ако вятърът продължеше да е променлив, щяха да прелетят на десетина-двайсет километра северно от него. Нямаше нужда дори да променя зрението си на подсилен режим, за да се удиви на красотата на лунната и звездната светлина, която се отразяваше в леда по върховете на четирите вулкана.

— Мислех си за онова нещо с Просперо и Калибан — внезапно се обади Орфу и сепна Манмът, който се беше унесъл.

— Да?

— Предполагам, че и ти мислиш също като мен — че ония статуи на Просперо и фактът, че зелените човечета познават „Бурята“, са резултат от интереса на някой човешки или постчовешки диктатор към Шекспир.

— Та ние дори не сме сигурни, че каменните глави изобразяват Просперо — възрази Манмът.

— Да, разбира се. Обаче зелените човечета предполагат така, а се съмнявам да са ни излъгали. Сигурно изобщо не могат да лъжат — не и когато общуват с теб чрез молекулярни нанопакети.

Манмът не отговори, ала и той имаше същото впечатление.

— Тези хиляди каменни глави, обграждащи северния океан… — продължи Орфу.

— И залятата котловина Хелас на юг — спомни си орбиталните снимки приятелят му.

— Да. Та тези хиляди каменни глави имат нещо общо с Шекспировите герои.

Манмът кимна — знаеше, че слепият Орфу ще приеме мълчанието му за кимване.

— Ами ако диктаторът наистина е Просперо? — попита йониецът. — А не човек или постчовек?

— Не разбирам — объркано каза другият моравек — тъкмо проверяваше притока на кислород от резервоарите, складирани до Устройството. И той, и Орфу бяха сигурно свързани с тях и получаваха достатъчно количество диоксид. — Какво искаш да кажеш? Че някой посточовек е играл ролята на стария магьосник и се е вживял в нея ли?

— Не. Искам да кажа: Ами ако диктаторът наистина е Просперо?

Манмът се разтревожи. Орфу беше очукан и сляп, повреден от огромните количества йонизираща радиация, разтърсен в трюма при падането в северното море. Дали не губеше разсъдъка си?

— Не, не съм луд — възмутено заяви приятелят му. — Слушай ме какво ти говоря.

— Просперо е литературен герой — бавно отвърна Манмът. — Измислен образ. Знаем за него само защото разполагаме с база данни за човешката култура и история, които са били пратени е първите моравеки преди две з-хилядолетия.

— Така е — съгласи се Орфу. — Просперо е измислен образ и гръцките богове са митологични. И тези тукашни богове просто са дегизирани човеци или постчовеци. Ами ако не са? Ами ако наистина са Просперо… и истински гръцки богове?

Тревогата на Манмът се усили. Бе приел стоически възможността да продължи експедицията сам в случай, че Орфу умре, ала никога не се беше замислял за по-страшната алтернатива да продължи със слепия, сакат и луд Орфу от Йо за спътник в последния етап от мисията. Можеше ли да се насили да изостави Орфу, когато кацнеха?

— Как може боговете или там каквито са тези хора в тоги и летящи колесници, да не са митове или постчовеци, вживели се в ролите си? — попита той. — Да не би да намекваш, че са… извънземни? Древни марсианци, които някак си не са били забелязани при проучването на планетата през Изгубената ера?

— Казвам само: „Ами ако гръцките богове са гръцки богове — тихо отвърна Орфу. — Ами ако Просперо е Просперо? И Калибан е Калибан?“

— Аха. Интересна теория.

— По дяволите, не се дръж покровителствено — изсумтя Орфу. — Знаеш ли нещо за квантовото телепортиране?

— Само теоретичната основа — призна Манмът. — И факта, че на този свят е регистрирана сериозна квантова активност.