Дан Симънс - Илион

— Дупки — рече йониецът.

— Моля?

— Те са като космически дупки. Когато се поддържа такова квантово изместване, дори само за няколко наносекунди, получаваш ефект на постоянна ексцентричност на космическите дупки. Знаеш какво е „ексцентричност“, нали?

— Да — потвърди Манмът, ядосан от начина, по който му говореше приятелят му. — Знам дефинициите на космически дупки, ексцентричности, черни дупки и квантова телепортация — знам и как се свързват всички тези обстоятелства, освен последното, изкривено пространствовреме. Но какво общо има това с боговете в тоги и летящи колесници? На Марс си имаме работа с постчовеци. Може би побъркани постчовеци, самоеволюирали до безумие, обаче все пак постчовеци.

— Може и да си прав — каза Орфу. — Но хайде да разгледаме алтернативата.

— А именно? Че литературните герои внезапно са оживели ли?

— Знаеш ли защо моравекските инженери са се отказали да разработват квантовото телепортиране като начин за пътуване до звездите?

— Защото не е стабилно — отвърна Манмът. — Има свидетелства за злополуки на Земята преди около хиляда и петстотин години. Човеците или постчовеците си играли квантовите космически дупки, нещо не се получило и това по някакъв начин им се отразило. Неблагоприятно.

— Множество моравекски наблюдатели смятат, че им се е отразило тъкмо защото се е получило — възрази Орфу.

— Не разбирам.

— Квантовото телепортиране е стара технология — поясни йониецът. — Старостилните хора експериментирали с него още през двайсети и двайсет и първи век, още преди постчовеците да еволюират от човешкия вид. Преди на Земята всичко да се преебе.

— И какво от това?

— Същността на квантовото телепортиране се изразява в това, че не можеш да пращаш големи обекти — нищо по-голямо от фотон, ако може и толкова. Само пълното квантово състояние на този фотон.

— Каква е разликата между пълното квантово състояние на нещо или някой и това нещо или някой?

— Никаква. Точно това му е хубавото. Телепортирай фотон или кон и получаваш пълно копие на това нещо. Толкова пълно копие, че по същество е самият фотон.

— Или кон — прибави Манмът. Винаги бе обичал да гледа образи на коне. Доколкото знаеха моравеките, истинските коне бяха изчезнали на Земята от хилядолетия.

— Но даже да телепортираш фотон от едно място на друго, законите на квантовата физика изискват телепортираната частица да не носи информация със себе си. Дори информация за собственото си квантово състояние.

— Тогава става малко безполезно, нали? — Фобос беше завършил бързата си обиколка в марсианското нощно небе и залязваше зад далечната дъга на света. Деймос се движеше с по-тържествено темпо.

— Така смятали хората през двайсети и двайсет и първи век. Но после постчовеците започнали да си играят с квантовото телепортиране. Първо на Земята, след това и в орбиталните си градове или там каквито са онези обекти в близка земна орбита.

— И постигнали по-голям успех, така ли? — попита Манмът. — Но ние знаем, че нещо се е объркало преди около хиляда и четиристотин години, горе-долу по времето, когато Земята е проявявала цялата тази квантова активност.

— Нещо се объркало — съгласи се Орфу. — Само че това не бил провал в квантовото телепортиране. Постчовеците или техните мислещи машини разработили система за квантов транспорт, основаваща се на обвързаните частици.

— Мъглява материя — отбеляза приятелят му. Никога не беше проявявал голям интерес към ядрената физика и астрофизиката — по дяволите, към каквато и да било физика.

— Хм, да. — Йониецът очевидно не обичаше да го прекъсват. — Е, та този транспорт действа на квантово равнище и постчовеците започнали да пращат през квантови портали все по-големи обекти.

— И коне ли? — попита Манмът. Не обичаше да му четат лекции.

— Няма такива сведения, но конете на Земята все трябва да са отишли някъде, така че защо не? Виж, Манмът, говоря съвсем сериозно, мисля за това, откакто напуснахме космоса на Юпитер. Може ли да довърша без саркастични подмятания?

Другият моравек метафорично запремигва. Орфу вече не му се струваше луд: и наистина говореше сериозно… и оскърбено.

— Добре. Извинявай.

— Известно ни е, че постчовеците са ускорили квантовите си проучвания — всъщност са си играли с тях — приблизително по времето, когато ние моравеките сме се отказали, преди около хиляда и четиристотин земни години. Докато те са пробивали дупки в пространствовремето наляво и надясно.