Дан Симънс - Илион

— Може да изгорят — натърти Тетида. — Днешните победи на троянците са просто поредният знак за капризите на Зевс. Обаче аргивците и ахейците ще те последват към победа даже срещу боговете, Ахиле. Тъкмо тая нощ Агамемнон каза на Одисей, Нестор и другите, които се бяха събрали посред нощ в стана му, че той бил по-велик мъж — по-мъдър, по-силен и по-храбър от Ахил. Покажи му, че греши, чедо. Покажи на всички , че греши.

Ахил се обърна с гръб към нея. Гледаше далечния Илион, по чиито високи стени ярко пламтяха факли.

— Не мога едновременно да се бия срещу боговете и троянците.

Тетида го стисна за рамото и синът й се обърна към нея.

— Имаш право, чедо, бързоноги Ахиле. Трябва да прекратиш тая безсмислена война с Троя, започнала заради оная кучка, жената на Менелай. Кого го е грижа къде спи смъртната Елена или дали на Атридите Менелай и неговия надменен брат Агамемнон са им турили рога? Прекрати войната. Сключи мир с Хектор. Тая нощ и той има основание да мрази боговете.

Ахил погледна въпросително майка си, ала тя не му обясни. Мъжеубиецът отново отправи очи към факлите в далечния град.

— Ще ми се да можех тая нощ да видя Олимп, за да убия Атина, да сваля Зевс и да си върна тялото на Патрокъл, за да го погреба както подобава. — Гласът му бе тих, но ужасен с безумната си решимост.

— Ще пратя човек да ти покаже пътя — отвърна Тетида.

Той отново рязко се извъртя към нея.

— Кога?

— Утре, след като разговаряш с Хектор и се обедините с троянците. И след като отнемеш властта над аргивците и ахейците от перчещия се Агамемнон.

Ахил запремигва от смайващата дързост на думите й.

— Как ще се разбера с Хектор, без единият от нас да убие другия?

— Ще пратя човек да те заведе и там — обеща Тетида и отстъпи назад. Предутринните вълни се разбиваха в прасците й.

— Чакай, майко! Аз…

— Сега ще ида в дома на татко Зевс, за да намеря съдбата си — промълви майка му. Гласът й почти се изгуби под шума на прибоя. — Ще те подкрепя за сетен път, чедо, ала се боя, че съм обречена на провал и изгнание. Бъди смел, Ахиле! Бъди храбър! Съдбата ти съвсем не е предрешена. Още можеш да избираш между смърт и слава или дълъг живот, но имаш и трети избор, Ахиле, живот и слава… и то каква слава! Никой смъртен не е мечтал за такава слава! Отмъсти за Патрокъл.

— Майко…

— Боговете могат да умират, чедо. Боговете… могат… да… умират. — Фигурата й затрептя, промени се, превърна се в мъгла и изчезна.

Ахил дълго остана вторачен в морето — чак докато студената светлина на Зората не започна да се процежда от изток — после се обърна, облече се, обу си сандалите, надяна доспехите и наколенниците си, вдигна тежкия щит, пъхна меча в ножницата, взе копието си и закрачи към Агамемноновия стан.

След това представление припадам. През цялото време на диалога преобразяващата ми гривна пиукаше в ухото ми със своя ИИ глас: „Десет минути енергия до изключване. Шест минути енергия до…“ и така нататък.

Енергията е почти на изчерпване и нямам представа как да заредя устройството. Остават ми малко под три минути време за преобразяване, обаче то ще ми трябва, за да посетя семейството на Хектор.

„Не можеш да отвлечеш дете“ — чувам тихия гласец на онова, което е останало от съвестта ми. „Трябва“ — разнася се единственият възможен отговор.

Трябва.

В момента съм се заел с това. Обмислил съм го. Патрокъл беше ключът към Ахил. Скамандър и Андромаха, Хекторовият син и съпруга, са ключът към Хектор. Единственият ключ.

По-рано, когато се телепортирах на огрения от следобедното слънце хълм в Индиана с безжизнения Патрокъл на ръце, нямаше и следа от Найтенхелзър. Бързо оставих гърка в тревата — не съм хомофоб, обаче се чувствам странно да влача гол мъж — и започнах да викам Кийт Найтенхелзър, ала напразно. Може би древните индианци вече го бяха скалпирали или го бяха приели в племето си. Или пък просто беше преплувал реката и събираше орехи и плодове в гъсталака.

Патрокъл изпъшка и се разшава.

Морално ли е да зарежеш замаян гол мъж като пришълец в чужда земя? Дали щеше да го убие мечка? Едва ли. По-вероятно Патрокъл щеше да намери и убие нещастния Найтенхелзър, въпреки че гъркът беше гол и невъоръжен, а Кийт още имаше бойна броня, тазерна палка и реквизитен меч. Да, бях готов да заложа на Патрокъл. Морално ли е да зарежеш бесния Патрокъл в същата земя, в която бях оставил един миролюбив учен?

Нямах време да мисля за това. Проверих енергията на преобразяващата гривна — установих, че продължава да се изчерпва — и се телепортирах обратно на илионския бряг. Бях научил някои неща за превръщането в богиня от въплъщението ми в ролята на Палада, пък и Тетида нямаше да изисква толкова много енергия, колкото Зевсовата щерка. С малко късмет преобразяващата гривна щеше да ми позволи да довърша сцената с Ахил и да остане малко за семейството на Хектор.