Дан Симънс - Илион

Долон изпява всичко — разположението на карийците, пеонците, лелегите и кавконите, местата за сън на пеласгите, упоритите верни ликийци и наперените мизийци, местонахождението на стана на прочутите фригийски конесмирители и меонските колесничари — изпява всичко и моли за милост. Даже предлага да го завържат и да го вземат в плен, докато не се уверят във верността на информацията му.

Одисей ще се усмихне или сигурно вече го е направил, и ще потупа разтреперания, ужасен Долон по рамото — помня мускулестото равновесие на Долоновото тяло, нали се бях преобразявал в това момче — и после Лаертовият син и Диомед ще му вземат шапката, лъка и вълчата кожа, Одисей ще прошепне на тракащото със зъби хлапе, че го разоръжават, преди да го отведат в стана си като пленник, и Диомед ще отсече главата на Долон с един свиреп удар с меча си. Главата на младежа още ще крещи за милост, докато се търкаля по пясъка.

И Одисей ще вземе копието, лъка, шапката от невестулка и вълчата кожа и ще ги предложи на Атина Палада с вика: „Радвай се, дивна богиньо, за тези троянски трофеи! А сега ни предвождай до тракийските шатри, за да убием още мъже и да им откраднем конете. И тия трофеи ще бъдат твои“.

Варвари. Заобиколен съм от варвари. Даже боговете тук са варвари. Едно е сигурно — тая нощ няма да разговарям с Одисей.

Обаче защо Патрокъл трябва да умре?

Защото първия път съм бил прав — Ахил наистина е ключът, повратната точка, чрез която мога да променя съдбата на всички, богове и хора.

Съмнявам се, че Ахил ще замине след няколко часа, когато зората протегне розовите си пръсти. Сигурно ще остане да гледа, също като в Омировия епос, да се наслаждава на новите злополуки на гърците. „Мисля, че сега ахейците ще допълзят в краката ми“ — ще каже той след поредния неуспешен ден, когато са ранени всички велики водачи, Агамемнон, Менелай, Диомед и Одисей. И това е след пратеничеството при Ахил от предишната нощ, когато вече са се унизили да го умоляват да се върне. Ахил ще се наслаждава на поражението на аргивци и ахейци и едва когато Хектор убие приятеля му Патрокъл, в момента хъркащ в съседната стая, мъжеубиецът отново ще излезе на бойното поле.

Ето защо Патрокъл трябва да умре — за да обърне хода на събитията.

Ставам и изброявам нещата, които нося. Къс меч, да, за да се сливам с войската, обаче никога не съм използвал тая проклетия и знам, че дори няма връх. Музата ми го даде като реквизит, а не като оръжие. За истинска защита през тия девет години разполагах със свръхлек пласт бойна броня, достатъчно здрава, за да спре меч, копие и стрела, казвали са ни в казармата на схоластиците, въпреки че никога не се е налагало да я проверявам, и тазер петдесет хиляди волта, монтиран на върха на микрофона, какъвто носим всички. Това оръжие е предназначено само да зашемети нападателя, колкото да избягаме до телепортаторен портал. Освен това разполагам с лещи, усилващи зрението ми, филтри, усилващи слуха ми, откраднатия шлем на Хадес, телепортаторния медальон, който виси на шията ми, и преобразяващата гривна на китката ми.

Не щеш ли, в уморената ми глава започва да се оформя план — или поне част от план.

Действам, преди да съм изгубил кураж. Нахлузвам шлема на Хадес, изчезвам от погледа на смъртни и богове — чувствам се като Фродо, Билбо или Ам-гъл, когато си слагат пръстена — и тръгвам на пръсти от помещението, в което са постлали на Феникс, към спалнята на Ахил.

Ахил и Патрокъл спят заедно голи, робините отдавна ги няма и Патрокъл е прехвърлил ръка през плещите на мъжеубиеца.

Тая гледка на слабата светлина ме кара да се закова на място. „Ахил е педал? Това значи, че оня тъп асистент от факултета, вманиачен по педерастията и лесбийството, е имал право, че пустословните му статии са били верни, че целият му политически коректен брътвеж е бил верен!“

Изхвърлям тия мисли от главата си. Това не значи нищо друго, освен че съм на три хиляди години от Индиана през XXI век и че не знам какво виждам. Тия двама мъже преди малко цели два часа са развратничили с робини и са заспали там, където ги е сварил сънят. Пък и кой го интересува тайният любовен живот на Ахил?

Задействам преобразяващата гривна и повиквам записа от сканирането, което бях направил преди два дни в залата на боговете на Олимп. Не знам дали ще се получи — другите схоластици ми се бяха присмели.

Вероятностни вълни минават през квантови пластове, които са ми непонятни. Въздухът като че ли затреперва, замръзва, после пак затреперва. Смъквам мекия шлем на Хадес от главата си и ставам видим.