Дан Симънс - Илион

Шатрата на Ахил

Трябва да убия Патрокъл.

Тази мисъл ме спохожда като шепот в нощта, докато лежа в мирмидонския стан, в шатрата на Ахил, скрит в обвивката на старческото тяло на Феникс.

Трябва да убия Патрокъл.

Никога не съм убивал човек. Боже Господи, та аз протестирах срещу Виетнамската война като студент, не можех да издържа да гледам как умира кучето ни — наложи се жена ми да го заведе при ветеринаря — и през целия си научен живот съм се смятал за пацифист. Никога не съм удрял човек, за Бога.

Трябва да убия Патрокъл.

Няма друг начин. Мислех, че реториката ще е достатъчна, коригираната реторика на стария Феникс, че реториката ще убеди мъжеубиеца Ахил да се срещне с Хектор, да сложат край на тая война, да заровят бойната томахавка.

Да, все едно са ме фраснали по главата.

Решението на Ахил да си замине, да се върне към дълъг живот на удоволствия, без слава, е абсолютно смайващо за схоластик като мен, за всеки специалист по „Илиада“ — обаче е логично. Доблестта продължава да е по-важна от живота за Ахил, само че след Агамемноновите оскърбления той не вижда нищо доблестно в това да убие Хектор и после на свой ред да бъде убит. Одисей, тоя невероятен реторик, красноречиво описа как живите ахейци и безчет поколения след тях ще тачат Ахиловата памет, обаче това изобщо не интересува Ахил. Тук важи единствено неговата представа за доблест и няма да има нищо доблестно в това да убива враговете на Агамемнон и да умре за Агамемнон и Менелай. Важи единствено доблестта на Ахил и той предпочита след няколко часа да отплава за родината си и да води живот на обикновен смъртен, да се откаже от възможността да участва в тая братоубийствена война двайсет века преди принц Хал и Азенкур, отколкото да прави компромиси с честта си тук, на кървавото Илионско поле.

Вече разбирам. Защо не съм го разбирал по-рано? Щом Одисей не успя да убеди Ахил да се включи в сраженията, хитроумният Одисей с медения език, защо смятах, че аз ще успея? Бил съм глупак. Омир ме е направил глупак, обаче резултатът си е все същият.

Трябва да убия Патрокъл.

Скоро след като Одисей и Големия Аякс си тръгнаха, точно след като угасиха факлите и мангалите в главното помещение на Ахиловата шатра, чух да водят робини за удоволствие на Ахил и Патрокъл. Никога не бях виждал нито една от тия робини, обаче знаех имената им — Омир не оставя никого безименен в „Илиада“. Мацката на Ахил (не можех да използвам тая дума като професор в Университета на Индиана в другия си живот, иначе полицията за налагане на политическа коректност щеше да ме уволни, обаче тук не ми се струва уместно да наричам тия кикотещи се сексиграчки „жени“) се казваше Диомеда, щерка на Форбант от остров Лесбос — въпреки че не беше лесбийка. Гаджето на Патрокъл се казваше Ифида. Едва не прихнах, когато ги зърнах да се вмъкват в шатрата — Ахил, който е висок, рус, величествен и мускулест, беше предпочел дребната набита брюнетка с едър бюст Диомеда, докато Патрокъл, който е тъмнокос и много по-нисък от приятеля си, беше избрал високата слаба плоскогърда блондинка Ифида. В продължение на около половин час чувах смеха на жените, грубия разговор на мъжете и после стоновете и виковете на четиримата от покоите на Ахил. Явно героят и неговото другарче не се стесняваха да правят секс в една стая и даже да го обсъждат помежду си, което ме кара да мисля повече за Блумингтън, щата Индиана, за агенти на недвижими имоти или масони на почивка в големия град, отколкото за знатни воини от тая героична епоха. Варвари.

После момичетата си отидоха, отново с кикот, и се възцари тишина, освен тихите разговори на стражите пред шатрата и пращенето на пламъците в мангалите, с които се топлеха. Както и чудовищното хъркане, носещо се от спалнята на Ахил. Не бях чул Патрокъл да си тръгва, така че или той, или русокосият герой се дереше така, сякаш има синузит.

И сега лежа тук и обмислям възможностите. Не, първо напускам старческото тяло на Феникс, по дяволите последиците, лежа тук като Томас Хокънбери и обмислям възможностите.

Стиснал съм в ръка телепортаторния медальон. Мога пак да отскоча до спалнята на Елена — със сигурност знам, че Парис е зад рова на километри от Илион и чака да се зазори, та двамата с Хектор да се отправят на последен бой с гърците и да изгорят ахейските кораби. Елена може би ще се зарадва да ме види. А може повече да няма нужда от забавления с нощния гост Хокънбери — колко странно, че някой друг, освен схоластиците, знае името ми! — и може да повика стражите. Това не е проблем, винаги мога да се телепортирам за миг.