Дан Симънс - Илион

Къде?

Мога да се откажа от тоя безумен план да променя хода на „Илиада“, да зарежа целта си да тръгна срещу безсмъртните богове, набелязана оная вечер, когато Агамемнон и Ахил се скараха, да се телепортирам на Олимп, да се извиня на музата и Афродита, когато я източат от ваната, да поискам лична аудиенция при Зевс и да го помоля за прошка.

„Да бе. Каква е вероятността да простят и забравят, Хокънберчо? Ти открадна шлема на Хадес, телепортаторния медальон и цялото си схоластическо снаряжение и ги използва за лични цели. Избяга от музата. И отгоре на всичко отвлече летяща колесница и се опита да убиеш Афродита в лечебната й вана“.

Единственото, на което мога да се надявам, е Зевс, Афродита или музата да ме убият бързо, вместо да ме обърнат с хастара навън или да ме хвърлят в мрачната яма на Тартара, където сигурно ще бъда изяден жив от Кронос и другите варварски титани, затворени там от гръмовержеца.

Не, вече съм си надробил попарата и трябва да си я сърбам. Или там както се казва. Преклонена глава сабя не я сече. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Обаче докато търся поговорка, каквато и да е поговорка, ми хрумва една абсолютно непрофесорска, ала съвсем убедителна мисъл…

„Ако скоро не измисля нещо, тотално ще се прееба“.

Мога да се разбера с Одисей.

Одисей е най-разумният тук, цивилизованият, мъдрият тактик. Одисей може би е отговорът на моите търсения. Има по-голяма вероятност да убедя Одисей, че прекратяването на тая война с троянците и общата кауза срещу прекалено човекоподобните богове са напълно възможни. Честно казано, винаги съм обичал да преподавам „Одисея“ на студентите си повече от „Илиада“. Сбъркал съм, че мога да намеря повратната точка в събитията, като дойда с пратеничеството при Ахил. Не, не Ахил е човекът, към когото трябва да се обърна тая нощ — каквото е останало от тая нощ, — а Одисей, Лаертовият син, мъж, който може да разбере молбите на един учен и необоримата логика на мира.

Ставам и докосвам телепортаторния медальон, готов да потърся Одисей и да му отправя молбата си. Спира ме само един проблем: ако Омир казва истината, знам какво става, докато аз лежа в тая шатра и си блъскам главата. Агамемнон и Менелай не могат да заспят и също размишляват над хода на събитията и преди малко, по-точно преди около час, по-големият брат е повикал Нестор и го пита дали някак могат да избегнат привидно неминуемото клане. Старецът препоръчва да свикат военен съвет с участието на Диомед, Одисей, Малкия Аякс и още неколцина ахейски вождове. Щом се събират, той предлага най-дръзкият сред тях да се промъкне зад троянските редици и да разузнае какви са намеренията на Хектор. Дали след няколко часа троянците и техните съюзници ще се опитат да изгорят корабите? Или е възможно Хектор да се е наситил на кървища и победи и да върне ордите си в града, за да отпразнуват успеха, преди да продължат бойните действия?

За тази задача са избрани Диомед и Одисей и тъй като двамата са били вдигнати от сън за съвета и не носят оръжието си, взимат снаряжението на стражите, включително шлем от бича кожа за Диомед и един прочут микенски шлем със зъби от глиган за Одисей. С лъвската кожа, която е наметнал на плещите си Тидеевият син, и черния шлем на Одисей, осеян с бели зъби, двамата воини представляват ужасяваща гледка.

Да се телепортирам ли на тоя съвет?

Няма смисъл. Диомед и Одисей може вече да са се отправили на своя десант. Възможно е Омир да лъже или да греши, също като с речта на Феникс. Пък и точно сега това няма да ми помогне. Вече не съм схоластик, а само човек, който се опитва да остане жив и да сложи край на тая война — или поне да я насочи срещу боговете.

Въпреки че тая нощ става още нещо, което ми хрумва и смразява кръвта ми. Когато се отправят на разузнаване, Диомед и Одисей откриват Долон — копиеносеца, чието тяло само преди две нощи бях заел, проследявайки Хектор на срещата му с Елена и Парис — пратен да шпионира в тила на ахейците. Той носи лък и шапка от кожа на невестулка и предпазливо се промъква в мрака сред труповете на убитите в търсене на път през рова и покрай гръцките стражи, ала зоркият Одисей го съзира и двамата с Диомед лягат сред телата, изненадват го и го обезоръжават.

Троянецът ги моли да го пощадят. Одисей ще му каже, ако вече не го е направил, „мисъл за смърт да не сепва духа“ му, и после спокойно и тихо ще източи от младия копиеносец конкретни сведения за диспозицията на Хекторовите троянци и техните съюзници.