Дан Симънс - Илион

— Проклятие! — ругае Тевкър и пак стреля. Сега Хектор е най-близо от всички троянци и се е обърнал точно към стрелеца.

Тая стрела улучва в гърдите Хекторовия колесничар Архептолем. Бойните коне се изправят на задните си крака и скачат напред с хълбоци, облени от Архептолемовата кръв. Младежът полита назад и се просва в праха.

— Кебрионе! — вика Хектор, хваща юздите и призовава брат си, също копеле на развратния Приам, за свой колесничар. Кебрион се мята в колесницата в мига, в който Хектор скача от нея. Разярен, извън себе си от гняв и мъка от смъртта на верния Архептолем, той се втурва в ничията земя, лесна мишена за Тевкър, и грабва най-големия, най-ръбест камък, който може да вдигне с една ръка.

Хектор сякаш е забравил всички тънкости на военното изкуство, с които многократно се е хвалил, и е възприел тактиката на пещерния човек. Замахва с лявата си ръка и се готви да хвърли камъка. До днес не бях забелязал, че може да си служи и с двете ръце.

Тевкър вижда своя шанс, вади нова стрела от колчана и опъва тетивата, прицелва се в сърцето на Хектор, сигурен, че ще успее да стреля, може би даже два пъти, преди Приамовият син да хвърли камъка.

Сбъркал е. Хектор хвърля силно, бързо, ловко и точно.

Камъкът улучва стрелеца в ключицата, точно до гърлото, миг преди той да изстреля стрелата. Изпращяват кости. Късат се сухожилия. Ръката на Тевкър увисва, тетивата се къса и стрелата се забива в земята между сандалите му.

Хектор се затичва напред, пръска ахейците пред себе си като пилци, троянските стрелци обсипват със стрели падналия Тевкър, ала Големия Аякс не изоставя брат си и го покрива с огромния си като стена щит, докато други ахейци отблъскват троянската пехота. По призива — всъщност рев — на Аякс Мекистей и Аластор се втурват и пренасят стенещия ахейски стрелец по моста над рова в сянката на кухите кораби.

Обаче петнайсетте минути слава на Тевкър са изтекли.

От тоя момент положението на гърците бързо се влошава. Хектор вижда в избавлението си нов знак за Зевсовата обич и одобрение и повежда хората си в атака срещу обезсърчените отстъпващи ахейци. Агамемнон, Менелай и другите царе, които само преди няколко часа ликуващо бяха водили хората си в битка, сега са провесили нос. Отначало ахейците са прекалено уплашени дори само да завардят позициите си зад рова и палисадата и единственото, което спира троянците да не изгорят корабите, е залезът на слънцето и внезапно спусналият се мрак.

Докато в редиците им цари хаос, някои гърци вече приготвят корабите си за отплаване, други седят вцепенени и с кухи погледи. Хектор постъпва като Хенри V и неуморно снове сред троянците — окуражава хората си призори да продължат кървавата сеч и праща мъже в града да доведат волове за жертви на боговете и угощение, отпуска дажби вино, подсладено с мед, вика каруци с прясно изпечен хляб, който изгладнелите троянци нападат, сякаш е самият Агамемнон, и дава заповед за запалване на стотици стражеви огньове точно зад ахейския ров, та да не позволят на уплашените гърци да заспят през нощта. Нахлузвам си шлема на Хадес и навлизам невидим сред троянците.

— Утре ще изкормя Диомед като риба пред собствените му хора, ако тая нощ не реши да избяга — вика Хектор на ликуващите си воини. — Ще му строша гръбнака с върха на копието си и ще забуча главата на тоя самохвалко над Скейските порти!

Троянците изревават. Стражевите огньове хвърлят искри към ярките звезди. Невидим за богове и хора, аз прекосявам моста над рова, минавам между подострените колове и отново тръгвам сред обезверените гърци.

Време е за истината или последиците. Агамемнон вече е свикал съвета на своите вождове и в момента обсъждат непосредствените си действия — да избягат или да пратят посланици при Ахил?

Вече няма връщане. Преобразявам се във формата на Феникс, верния мирмидонски наставник и приятел на Ахил, и тръгвам по изстиващия пясък, за да участвам в съвета.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“.

Сави следваше Атлантическия пролом през океана; понякога се спускаше ниско над повърхността, като през няколко километра издигаше или снижаваше аероскутера, за да избегне свързващите конуси, които кръстосваха Пролома като прозрачни тръби в дълъг зелен коридор.

Изпънат по очи отляво на старицата, Деймън виждаше мрачното лице на легналия от дясната й страна Харман и празните пътнически места зад тях. Младият мъж си мислеше за последното денонощие.