Дан Симънс - Илион

Това решава проблема. След петнайсет секунди смаяно мълчание мъжете надават рев — мъже, само допреди десет минути треперещи от страх, ала сега отново превърнали се във войска, със сърца и ръце, укрепнали от тоя ясен знак за Зевсовата прошка и одобрение — и петдесетте хиляди ахейци и аргивци без повече суетене отново се строяват зад своите вождове, впрягат конете в колесниците, изкарват ги по мостовете над рова и битката продължава.

Идва часът на стрелеца.

Въпреки че Диомед повежда контранастъплението, плътно следван от Атридите Агамемнон и Менелай, на свой ред следвани от Големия и Малкия Аякс, и въпреки че тия герои взимат своята дан от троянци с копия и мечове, сражението се е съсредоточило около ахейския стрелец Тевкър, Теламоново копеле, брат на Големия Аякс.

Тевкър винаги е бил смятан за отличен стрелец и през годините съм го виждал да убива десетки троянци, обаче днес е настъпил часът на славата му. Двамата с Аякс действат заедно — Тевкър кляка под прикритието на щита на брат си — Големия Аякс има исполински правоъгълен щит, какъвто според военните историци изобщо не се е използвал по времето на Троянската война — и когато вдига щита си, Тевкър стреля изпод него по троянските редици на шейсетина метра. Тоя ден, изглежда, не пропуска нито веднъж.

Първо убива Орсилох — пронизва дребосъка в сърцето, После и Офелест — улучва го в дясното око, когато троянецът надзърта над кожения си щит. След това Детор и Хромий падат смъртно ранени от две бързи, идеално насочени стрели. Всеки път щом Тевкър стреля, троянците също пращат дъжд от копия и стрели в напразен опит да го убият, ала Големия Аякс прикляка над него и огромният му щит отклонява всяка опасност.

Троянската стрелба секва, Аякс вдига щита си и Тевкър улучва Ликофонт, княз на своя далечен град, обаче само го ранява. Когато Ликофонтовите вождове му се притичват на помощ, Тевкър забива втора стрела в черния дроб на падналия герой.

Полиеменовият син Амопаон пада, пронизан в гърлото от Тевкър. Кръв бликва на метър и половина във въздуха и могъщият Амопаон се опитва да се изправи, но стрелата го е приковала към земята и той умира от загуба на кръв след по-малко от минута. Треперещото му, подритващо тяло безжизнено се отпуска в праха. Ахейците ликуват. Познавам… познавах Амопаон. Троянецът се хранеше в гостилничката на открито, където обичахме да се срещаме с Найтенхелзър, и много пъти сме разговаряли за най-различни неща. Веднъж той ми разказа, че баща му Полиемен познавал Одисей в по-мирни времена. При едно свое пътуване до Итака той отишъл на лов с дружелюбните гърци и убил глиган, който бил нанесъл дълбока рана в крака на Одисей и щял да го погуби, ако копието на Полиемен не го улучило. Според Амопаон Лаертовият син до ден днешен носи тоя белег.

Аякс прикляка, вдига великанския си метален щит като покрив над себе си и брат си и троянските стрели затрополяват по него. Героят се изправя заедно с щита си и от осемдесет метра Тевкър прострелва Меланип в слабините. Стрелата излиза през ануса му и троянецът се строполява. Другарите му се отдръпват и бърчат лица, докато Меланип се мята в праха и умира. Ахейците отново ликуващо изревават.

Агамемнон скача от колесницата си и насърчително вика на Тевкър, обещава му плячка от триножници или чистокръвни коне — ако Зевс и Атина му позволели да плячкоса съкровищниците на Троя — и прибавя към обещанията си красива троянка за леглото на стрелеца, може би Хекторовата съпруга Андромаха.

Предложението му разгневява Тевкър.

— Сине Атреев прославен, смяташ ли, че ще положа още по-големи усилия, насърчен от твоите приказки за плячка? Стрелям колкото мога по-бързо и точно. Осем стрели — осем убити.

— Стреляй по Хектор! — вика Агамемнон.

— Вече стрелях по Хектор — с почервеняло лице изкрещява Тевкър. — През цялото време се целех в него. Просто не мога да улуча това зло куче!

Агамемнон млъква.

Сякаш в отговор на предизвикателството, Хектор ненадейно насочва колесницата си към предните троянски редици и се опитва да събере хората си, които са уплашени от сполуките на стрелеца.

Тоя път Аякс не си прави труда да вдига щита си, защото Тевкър се изправя, опъва тетивата, внимателно се прицелва и стреля.

Стрелата изсвистява само на педя от сърцето на Хектор и улучва Горготион, когато тоя Приамов син минава зад колесницата на брат си. Здравенякът Горготион се изненадва, зяпна стърчащата от тялото му стрела, като че ли е станал обект на някаква войнишка шега, ала после главата му като че ли прекалено натежава за яката му шия, клюмва на рамото му под тежестта на шлема и Горготион се строполява на окървавения пясък.