Дан Симънс - Илион

Тук обаче е деликатният момент. Омир изключително грижливо подбира думите си — навярно по-грижливо от всеки друг разказвач в историята. Той ни съобщава, че Нестор ще определи петима души за пратеници при Ахил — Феникс, Големия Аякс, Одисей, Одий и Еврибат. Последните двама са обикновени вестители, включени само от протоколни съображения, и няма да влязат в Ахиловата шатра с истинските посланици, нито ще участват в преговорите.

Проблемът е, че изборът на тоя Феникс е странен — досега той не се е появявал в историята и по-скоро е мирмидонски наставник и слуга на Ахил, отколкото военачалник, и не е логично да бъде пращан, за да убеждава своя господар. Отгоре на това, когато пратениците „тръгнаха вече по стръмния бряг на морето шумящо“ на път за шатрата на Ахил, Омир използва глаголната форма в двойствено число, тоест глаголът е в нещо средно между единствено и множествено число, свързан с действие, извършвано от двама души , в случая Аякс и Одисей. Омир използва още седем думи, които на тогавашния — днешния — гръцки език са свързани с двама , а не трима души.

Къде е Феникс по пътя от Агамемноновия стан до шатрата на Ахил? Дали някак си вече не е стигнал и там не ги чака? Това е абсурдно.

Много учени, и преди, и по мое време, твърдят, че Феникс е недодялана добавка към разказа, образ, прибавен векове по-късно, което обяснява двойствената глаголна форма, обаче тази теория не взима предвид факта, че той ще произнесе най-дългата и сложна реч от тримата пратеници. Тя представлява великолепно отклонение, абсолютно типично за Омир.

Сякаш самият сляп поет се е объркал дали пратениците при Ахил са двама, или трима и точно каква е ролята на Феникс в разговора, който ще определи съдбата на всички герои.

Имам няколко часа да помисля за това.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“.

Обаче дотогава остават часове. Тук още е следобед и троянците спират пред ахейския ров, докато гърците сноват наоколо като мравки зад своята палисада от камъни и подострени колове. Преобразен като потен ахейски копиеносец, аз успявам да се приближа до Агамемнон, когато царят първо гълчи хората си и после моли Зевс за помощ в техния най-черен час.

— Засрамете се! — крещи Атридът на своята мърлява войска. Чуват го само една стотна от мъжете, естествено, при отсъствието на мегафони в древността, но Агамемнон има мощен глас и ония отпред предават думите му на другите.

— Срам! Позор! Обличате се като юначни воини, обаче сте такива само на вид! Заклехте се да изгорите тоя град, а се тъпчете с говеждо, купено за моя сметка, и се наливате с вино, купено и докарано тук за моя сметка, а я се вижте! Победена сган! Хвалехте се, че всеки от вас можел сам да излезе на сто троянци — на двеста! — а сега не можете да се справите и с един смъртен — Хектор.

— Той всеки момент ще е тук с ордите си, ще изгори корабите ни и тая самохвална войска от… герои … — Агамемнон изрича думата с презрение — ще побегне у дома при жените и децата си… за моя сметка!

Царят обръща гръб на хората си и вдига ръце към небето на юг, към Ида, откъдето идват бурите, гръмотевиците и светкавиците.

— Татко наш Зевсе велики, кого от царете всевластни наказа с тази беда и му взе чутовната слава? С какво те оскърбих? Ни веднъж — кълна се, нито един-единствен път! — не отминах твоите чудесни олтари, даже по време на плаването ни насам, а спирах и бутове тлъсти говежди изгарях. Молбата ни беше проста — да сринем стените на Илион из основи, да убием неговите герои, да изнасилим жените му, да поробим народа му. Толкова ли много искахме? Татко Крониде всесилен, изпълни молбата ми: остави хората ми да избягат живи, поне това. Не позволявай на Хектор и тия троянци да ни победят като мулета!

Чувал съм Агамемнон да произнася и по-красноречиви речи — по дяволите, всичките му речи, които съм чувал, са по-красноречиви и разбирам защо се е наложило Омир да я преработи — обаче в тоя миг се случва чудо. Или поне ахейците го приемат като чудо.

Изневиделица се появява орел, който долита от юг, грамаден орел, който носи в ноктите си еленче.

Тълпата, която се е втурнала към корабите и избавлението в открито море и съвсем за кратко е спряла да изслуша речта на Агамемнон, се заковава на място и сочи небето.

Орелът кръжи, снижава се и пуска все още подритващото еленче върху едно пясъчно възвишение точно до каменния олтар, който ахейците са издигнали на Зевс при дебаркирането си преди толкова много години.