Дан Симънс - Илион

Диомед се обръща в колесницата си, сбърчил лице от гняв и срам, ала Нестор държи юздите, а конете сами са определили в коя посока е по-безопасно. Колесницата трополи по камъни и коловози и прегазва бягащи гръцки пехотинци в дивото препускане на конете към брега. Сега единствената възможност Диомед да се бие с Хектор е да скочи на земята и да се сражава с хилядите троянци пеш. Той предпочита да не го прави.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“ — ми каза Елена сутринта.

После ме разпитва за знанията ми за „Илиада“ — макар да ги приемаше като мои пророчества за бъдещето — и настояваше да намеря повратната точка, оня момент в десетгодишната война, около който се върти всичко. С други думи, фокуса на Съдбата.

Аз мънках и увъртах, разсеях нея и себе си с последен тур любене, обаче през последвалите шантави часове продължих да размишлявам над тоя въпрос.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“.

Бях готов да заложа университетския си пост, че повратната точка на тая трагична история шеметно наближава — пратеничеството при Ахил.

Събитията досега повече или по-малко продължават да следват епоса, въпреки че Афродита и Арес са отстранени поради раните си. Зевс наложи волята си и се намеси на страната на троянците. Нямам намерение да се телепортирам на Олимп, освен ако не се наложи, обаче се сещам, че Омировият разказ се разиграва и там — Хера фучи, че нейните аргивци губят, и се опитва да убеди Посейдон да ги защити, ала „земетръсецът“ е изумен от това предложение и няма желание да се бие със Зевс. После, когато гърците са разгромени, Атина ще се съблече гола, после ще надене най-хубавите си доспехи и лъскав нагръдник — е, признавам, че може би си струва да се телепортирам на Олимп, за да видя това — но е спряна от Зевсовата вестителка Ирида. Посланието ще е кратко и ясно:

„Ако двете с Хера се изправите с оръжие насреща ми, мое сивооко момиче, ще убия конете ви, както са запрегнати, ще ви поваля и двете от колесницата, ще я разбия и така жестоко ще ви пронижа с мълниите си, че десет години ще се лекувате във ваните преди зелените червеи да успеят да ви зашият раните“.

Атина ще остане на Олимп. След няколко часа успешна контраатака гърците ще претърпят още по-тежки загуби и ще отстъпят зад укрепленията си — окоп, изкопан преди десет години, скоро след дебаркирането им, с хиляда подострени кола, и всичко това неотдавна възстановено по заповед на Агамемнон — ала дори зад стената паникьосаните ахейци ще изгубят надежда и ще гласуват да си отплават у дома.

Агамемнон ще се опита да ги окуражи, като даде разкошен пир на своите вождове — докато Хектор и неговите хиляди организират последната атака, която ще свърши с изгарянето на черните кораби на ахейците и окончателното приключване на войната — и на пира гръцкият цар Нестор ще заяви, че единствената им надежда е Агамемнон да се помири с Ахил.

Агамемнон ще се съгласи да плати на Ахил царски откуп, даже повече от царски откуп — седем триножника, десет таланта злато, двайсет бакърени казана, дванайсет хранени коня, седем красиви робини и не си спомням още какво. По-важното е, че подкупът ще включва Бризеида, щерката на Бриз — младата робиня, която е в центъра на целия спор. За да завърже подаръка с червена панделка, Агамемнон ще се закълне, че никога не е спал с нея. И накрая ще прибави седем крепости, седем гръцки царства — Кардамила, Хира, Енопа, Антея, Фера, Епея и Педас. Естествено той нито ги притежава, нито властва над тях, с други думи, подарява земите на своите съседи, обаче предполагам, че е важна идеята.

Единственото, което не предлага Агамемнон, е извинение. Атридът все още е прекалено горд, за да се преклони. „Хайде Ахил да отстъпи пред мене! — след няколко часа ще извика той на Нестор, Одисей, Диомед и другите водачи. — Аз имам власт по-голяма, а също по-стар съм на възраст от него“.

Одисей и другите ще измислят изход, въпреки Агамемноновата надменност. Те разбират, че ако отнесат вестта за връщането на Бризеида и всички тия чудни дарове и случайно изпуснат момента с „Аз имам власт по-голяма“, има вероятност Ахил да се върне във войната. Това пратеничество поне им дава някаква надежда.

Само че тук започва сложната част — и тъкмо това е мястото, където все още може да се открие повратният момент.

Като учен, аз съм наясно, че пратеничеството при Ахил е сърцето и повратната точка на „Илиада“. Решенията на Ахил при изслушването на молбите на пратениците ще определят хода на всички бъдещи събития — смъртта на Хектор и Ахил, падането на Илион.