Дан Симънс - Илион

Хектор си проправя път през всеки възел на гръцка съпротива, сече вратове като стъбла на маргаритки и не чува молбите за милост в глухотата на убийствената си ярост. Ахейците почти успяват да организират силите си срещу троянската атака, но мълния синя енергия от кълбящите се облаци избухва сред тях като космическа граната и гърмът се смесва с виковете на умиращите.

Идоменей и великият цар Агамемнон се втурват в бягство. После Големият и Малкият Аякс, участници в хиляди битки, изгубват кураж и напускат бойното поле. Одисей „дълготърпелив“ не може да издържи устрема и решава да се спаси на корабите си. Тича адски бързо за толкова късокрак човек. Единственият, който не побягва, е старият Нестор, и това е само защото съпругът на Елена е прострелял водещия му кон и в паниката си другите жребци са оплели ремъците си. Нестор разсича ремъците с меча си, явно с намерението да опразни бойното поле колкото може по-бързо, обаче колесницата на Хектор полита напред, мъжете около Нестор падат убити от стрелите на Парис, които щръкнат от гърдите и шиите им, и конете побягват още по-бързо от избягалите гръцки герои, като оставят стареца изправен в своята неподвижна колесница да чака шеметно приближаващия се Хектор.

Когато Одисей го подминава тичешком, без дори да хвърли поглед към него, Нестор извиква: „Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен! Где през тълпата ти бягаш…“, обаче сарказмът му е напразен. Одисей изчезва в облака прах на паническото си отстъпление, без да обърне внимание на стария си приятел.

Диомед, когото винаги повече го е страх да не го обявят за страхливец, отколкото от мъките и смъртта, препуска обратно към мелето, явно с намерението да спаси Нестор и да отблъсне Хектор. Мята Нестор до себе си като сбръчкан чувал мръсно пране и старият колесничар хваща юздите с две ръце, и не отдалечава Диомедовата колесница от връхлитащия Приамов син, а я насочва към него. Диомед се приближава достатъчно, за да хвърли копието си, но успява да убие само Хекторовия колесничар Ениопей, син на Тебей, и за миг, когато трупът му полита назад върху изненаданите пехотинци, останали без водач, конете на Хектор се изправят на задните си крака и всичко се променя.

Чел съм, че в много битки настъпва такъв момент, в който всичко увисва в равновесие. Докато Хектор се мъчи да овладее конете си и троянците около него объркано спират, гърците виждат възможност да обърнат нещата в своя полза и се втурват в отворилата се пролука към стария Нестор и Диомед. Ахейците временно пак са взели инициативата, диво крещят и посичат мъжете, предвождащи троянското настъпление.

Тогава Зевс отново се намесва. Изтрещява гръм. Светкавица разцепва земята и конете изчезват сред ярки пламъци и смрад на сяра и горящи копита. Ахейските колесници около Диомед и Нестор избухват в хаос от конска плът и хвърчащи трупове. Бронзът се топи, кожените щитове пламват. Даже на дебелоглавия Диомед му става ясно, че днес Зевс не е доволен от него.

Нестор се опитва да обърне отстъпващите коне, обаче те са неуправляеми. Колесницата, вече съвсем сама, тъй като другите ахейци са подвили опашки и са си плюли на петите, се носи към десетте хиляди разлютени трояяци.

— Бързо, Диомеде, грабвай юздите и ми помогни да обърнем тия жребци! — вика Нестор. — Ако продължим сражението, ще намерим смъртта си!

Тидеевият син взема юздите от ръцете на стареца, ала не обръща колесницата.

— Стари войнико, ако днес избягам, Хектор така ще се хвали пред войските си: „С уплах от мене синът на Тидея избяга във стана“.

Нестор го сграбчва за мускулестото гърло.

— Ти какво, да не си шестгодишен? Обръщай тая тъпа колесница, нещастник такъв, иначе Хектор ще си направи жартиери от червата ни преди в Троя да стане време за чай!

Или нещо подобно. Аз съм на стотина метра от тях, когато се случва всичко това, и дистанционният микрофон на тазерната ми палка като че ли не работи нормално. Освен това съм приел облика на троянски пехотинец, тичам заедно с останалите и наблюдавам случващото се през рамо, докато стрелите на Парис падат около и сред нас.

В продължение на две-три секунди Диомед мъчително обмисля дилемата, после обръща конете и насочва колесницата към черните кораби, където ще са в безопасност.

— Ха! — надвиква глъчката Хектор. Той има нов колесничар, Архептолем, красивия син на Ифит, и напада с новия жар на човек, който искрено си обича работата. — Ха! Накарах те да побегнеш, Диомеде! Страхливец такъв! Женчо! Кукличка! Пръдня смрадлива!