Дан Симънс - Илион

По гласа й не можех да преценя дали думите й са саркастични, или обвинителни.

— Да — просто отвърнах аз.

— Женен ли си, Хок-ън-бе-рииии?

— Да. Не. — Пак поклатих глава. Сигурно й изглеждах като пълен идиот. — Струва ми се, че съм бил женен, но ако е така, жена ми е мъртва.

— Как така ти се струва , че си бил женен?

— Боговете ме доведоха на Олимп през времето и пространството — поясних аз. Знаех, че няма да разбере, обаче не ме интересуваше. — Струва ми се, че в другия си живот съм умрял и те някак са ме възкресили. Само че не ми върнаха всички спомени. Картините от истинския ми живот идват и си отиват… като сънища.

— Разбирам — каза Елена. Гласът й ми показа, че кой знае как — поразително — наистина ме е разбрала.

— На конкретен бог или богиня ли служиш, Хок-ън-бе-рииии? — попита тя.

— Докладвам на една от музите, но едва вчера научих, че Афродита управлява съдбата ми.

Елена ме погледна изненадано и промълви:

— Афродита управлява и моята. Вчера, когато спаси Парис от яростта на Менелай и го върна тук в леглото ни, Афродита ми заповяда да отида при него. Когато възразих, тя побесня и ме заплаши да ме направи мишена на изпепеляващата омраза — по собствените й думи — и на троянци, и на ахейци.

— Богинята на любовта — тихо отбелязах аз.

— Богинята на похотта — поправи ме Елена. — А аз знам много за похотта, Хок-ън-бе-рииии.

За пореден път не знаех какво да отговоря.

— Майка ми се казваше Леда, наричана Щерка на Нощта — продължи тя, — и Зевс дойде, и я изчука, приел формата на лебед — грамаден надървен лебед. Вкъщи имаше стенопис, на който бяха изобразени двамата ми по-големи братя, олтар на Зевс и мен като яйце, очакващо да бъде измътено.

Не можах да се сдържа — избухнах в смях. После коремните ми мускули се стегнаха в очакване на камата.

Вместо това Елена широко се усмихна.

— Да. Знам какво е да те похитят и да си пионка на боговете, Хок-ън-бе-рииии.

— Да — казах. — Когато Парис е дошъл в Спарта…

— Не — прекъсна ме тя. — Когато бях единайсетгодишна, Хок-ън-бе-рииии, Тезей, който обедини етическите общини и ги превърна в града Атина, ме похити — отвлече ме от храма на Артемида Ортия. Забременях от него и му родих момиче, Ифигения, която не можех да погледна с обич и затова я дадох на Клитемнестра и Агамемнон да я отгледат като свое дете. От тоя брак ме спасиха братята ми и ме върнаха в Спарта. После Тезей тръгна с Херакъл на война срещу амазонките и междувременно опустоши ада, ожени се за амазонка и разгледа критския лабиринт и Минотавъра.

Виеше ми се свят. Всеки един от тия гърци, троянци и богове си имаше история и с повод и без повод я разправяше. Обаче какво общо имаше това с…

— Аз знам много за похотта, Хок-ън-бе-рииии — повтори Елена. — Великият цар Менелай ме поиска за жена, въпреки че такива мъже обичат девици, обичат рода си повече от живота, въпреки че аз бях вмирисана стока в мъжки свят, който толкова много обича своите девици. И после, подтикнат от Афродита, Парис дойде отново да ме отвлече, да ме доведе в Троя като своя… плячка.

Елена прекъсна словоизлиянието си и изпитателно се втренчи в мен. Не се сещах какво да отговоря. Зад спокойните й, иронични думи се криеше бездънна бездна от горчивина. Не, не горчивина, осъзнах аз, взирайки се в очите й, а тъга. Ужасна, уморена тъга.

— Хок-ън-бе-рииии — продължи тя. — Мислиш ли, че съм най-красивата жена на света? Да ме отвлечеш ли си дошъл?

— Не, не съм дошъл да те отвлека. Няма къде да те заведа. Моите дни са преброени от гнева на боговете — аз предадох своята муза и нейната господарка Афродита и щом се излекува от раните, които вчера й нанесе Диомед, Афродита със сигурност ще ме изличи от лицето на земята.

— Наистина ли?

— Да.

— Ела в леглото… Хок-ън-бе-рииии.

Събуждам се в сивия час преди зазоряване, след като сън спал само два-три часа след последните ни два тура любене, обаче се чувствам идеално отпочинал. Гърбът ми е обърнат към Елена, ала някак си усещам, че тя също лежи будна и това голямо легло с красиво резбовани стълбове.

— Хок-ън-бе-рииии?

— Да?

— Как служиш на Афродита и другите богове?

Замислям се за малко и после се претъркулвам. Най-красивата жена на света лежи на бледата светлина, приповдигна лакът, дългата й тъмна коса, разрошена от любовните ни игри, се стича по голото й рамо и ръка, очите й, с големи тъмни зеници, напрегнато са вперени в мен.

— Какво искаш да кажеш? — питам, въпреки че знам.