Дан Симънс - Олимп

Ахил се изправя и с лекота премята тялото на Пентезилея на дясното си рамо. Стиска късата кама в дясната си ръка.

— Защо ми даваш такова нещо, Атино? Защо ми помагаш сега?

— Имам си основание, сине Пелеев. Къде е Хокънбери?

— Хокънбери ли?

— Да, оня бивш схоластик, дето стана агент на Афродита — казва Атина Палада. — Още ли е жив? Имам работа с тоя смъртен, обаче не знам къде да го диря. Моравекските силови полета напоследък забулиха божественото ни зрение.

Ахил се оглежда наоколо и премигва. Като че ли чак сега забелязва, че е единственият жив човек, останал в червеното марсианско поле.

— Беше тук само преди няколко минути. Разговарях с него, преди да я… убия. — И пак се разплаква.

— С нетърпение очаквам пак да видя тоя Хокънбери — промърморва под нос Атина. — Днес е време за уреждане на сметки и неговата отдавна е пресрочена. — Протяга ръка и хваща брадичката на Ахил в силните си стройни пръсти, повдига лицето му и среща погледа му. — Сине Пелеев, искаш ли тая жена… тая амазонка… пак да е жива, за да стане твоя невеста?

Ахеецът я зяпва.

— Искам да се избавя от тая любовна магия, знатна богиньо.

Атина поклаща глава. Червеното слънце се отразява в блестящите й златни доспехи.

— Няма избавление от тая Афродитина магия — феромоните са заговорили и тяхната присъда е окончателна. Пентезилея ще е единствената ти любов през целия ти живот, или като труп, или като жива жена… искаш ли я жива?

— Да! — извиква Ахил и пристъпва по-близо с мъртвата на ръце и блеснала лудост в очите. — Върни й живота!

— Никой бог не може да го стори, сине Пелеев — тъжно отговаря Атина. — Както веднъж самият ти каза на Одисей, „В плячка се грабват волове и тлъсти овце гъсторунни, светли триножници и русогриви коне се печелят, само душата човешка… — включително женската, Ахиле, — не може назад да се върне, ни да се хване, щом вече изхвръкне навън през зъбите“. Даже татко Зевс не притежава способността да възкресява, Ахиле.

— Тогава защо изобщо ми предлагаш, мама му стара? — изсумтява мъжеубиецът и усеща, че гневът му потича успоредно с любовта — масло и вода, огън и… не лед, обаче нещо различно от огън. Ясно осъзнава и гнева си, и бого… богиньоубиващия кинжал в ръката си. За да не извърши нещо необмислено, затъква ножа в широкия си боен пояс.

— Възможно е да се върне животът на Пентезилея, но аз не притежавам тая способност — продължава Атина. — Ще я поръся с един вид амброзия, която ще я предпази от разложение. Мъртвото й тяло завинаги ще запази румените си бузи и гаснещата топлина, която усещаш в момента. Хубостта й никога няма да изчезне.

— Каква полза имам от това? — изръмжава Пелеевият син. — Наистина ли очакваш да дам воля на любовта си с некрофилска проява?

— Ти сам решаваш — отвръща Палада и ехидната й усмивчица едва не кара Ахил да изтегли камата от пояса си. — Обаче, ако си човек на действието, очаквам да пренесеш тялото на любимата си на върха на Олимп. Там, в една голяма сграда край езерото, е нашата божествена тайна — зала с вани, пълни с течност, където странни същества лекуват нашите рани, осигуряват завръщането на душата ни, щом изхвръкне навън през зъбите, както казваш ти.

Ахил се обръща и се вторачва във високата планина, в чиито склонове се отразяват слънчевите лъчи. Тя сякаш се издига безкрайно нагоре. Върхът не се вижда. Отвесните скали в подножието й, само начало на великанския масив, са високи над четири хиляди метра.

— Да се кача на Олимп… — повтаря мъжеубиецът.

— Има ескалатор… стълбище — успокоява го Атина и посочва с дългото си копие. — Виждаш ония руини. Това е най-лесният път до горе.

— Ще трябва да извоювам всяка крачка. — Ахил се усмихва ужасяващо. — Все още съм във война с боговете.

Богинята отвръща на усмивката му.

— Сега боговете воюват помежду си, сине Пелеев. И знаят, че брана-дупката се е затворила завинаги. Смъртните вече не застрашават залите на Олимп. Предполагам, че ще се изкачиш незабелязано, но щом стигнеш горе, със сигурност ще обявят тревога.

— Афродита — прошепва бързоногият мъжеубиец.

— Да, тя ще е там. И Арес. Всички строители на твоя личен ад. Имаш моето разрешение да ги убиеш. Моля те само за една услуга в замяна на моята амброзия, напътствие и обич.

Ахил се обръща към нея и зачаква.

— Унищожи лечебните вани, след като съживят твоята възлюбена амазонка. Убий Лечителя — грамадна чудовищна стоножка с ужасно много ръце и очи. Унищожи всичко в залата на Лечителя.