Дан Симънс - Олимп

— Духовно мъртъв — потвърди магът. — Психически, философски, органически мъртъв. На квантово равнище живият свят записва повечето разумни енергии на обитателите си, Харман Ардиски — любов, омраза, страх, надежда. Подобно на магнит, който се ориентира към северния или южния полюс. Полюсите се променят и изчезват, но записите остават. В резултат съществува реално енергийно поле — въпреки че по-трудно се измерва и регистрира от магнитосферата, която образува планета с горещо въртящо се ядро, защитавайки живите си обитатели със своето силово поле от най-суровите реалности на космоса. Споменът за болката и страданието по същия начин защитават бъдещето на една разумна раса. Това говори ли ти нещо?

— Не.

Просперо сви рамене.

— Тогава приеми думата ми на вяра. Ако изобщо искаш да видиш Ада жива, ще трябва да научиш… много неща. Навярно прекалено много. Но след като ги научиш, поне ще можеш да се включиш в борбата. Може би няма надежда, обикновено няма, когато Сетебос започне да поглъща паметта на един свят, ала поне можем да се съпротивляваме.

— Защо те е грижа? — попита Харман. — Какво значение има за теб дали хората ще оцелеят? Или тяхната памет?

Магът леко се усмихна.

— Ти за какъв ме взимаш? Да не мислиш, че съм само функция на стари имейли, иконка на древен интернет с жезъл и роба?

— Не знам какво си, по дяволите — призна Харман. — Холограма.

Просперо пристъпи към него и силно го зашлеви.

Харман се олюля и зяпна. Вдигна ръка към парещата си буза и сви юмрук.

Старецът се усмихна и вдигна жезъла.

— Ако не искаш да се свестиш след десет минути на пода с най-отвратителното главоболие през живота си, даже не го и помисляй.

— Искам да се прибера при Ада — бавно каза Харман.

— Опита ли се да я откриеш с функциите си? — попита магът.

Харман премигна.

— Да.

— И някоя от функциите ти работеше ли тук във вагона, или по-рано в джунглата?

— Не.

— И няма да работят, докато не овладееш останалите си функции. — Просперо се върна на стола си и предпазливо се отпусна на него.

— Останалите си функции… — започна Харман. — Какво искаш да кажеш?

— Колко функции си овладял?

— Пет. — Едната беше известна на всички от векове, търсещата функция, която включваше хронометъра, ала Сави ги бе научила на още три. После сам беше открил петата.

— Изброй ги.

Харман въздъхна.

— Търсеща функция, близка мрежа, далечна мрежа, обща мрежа и сиглиране — четене с длан.

— Ти овладя ли общата мрежа, Харман Ардиски?

— Не. — Имаше прекалено много информация, прекалено големи „дължини на вълните“, както се бе изразила Сави.

— Смяташ ли, че старостилните хора, истинските старостилни хора, твоите непроектирани и непроменени предци, са имали пет такива функции, Харман Ардиски?

— Ами… не знам. — Изобщо не беше мислил за това.

— Не са имали — мрачно заяви Просперо. — Ти си продукт на четири хиляди години генетично експериментиране и нанотехнологично кърпене. Как откри сиглиращата функция, Харман Ардиски?

— Ами… просто правех опити с мислени образи, триъгълници, квадрати и кръгове, докато една комбинация не подейства.

— Така каза на Ада и другите, обаче ги излъга. Как всъщност се научи да сиглираш?

— Сънувах кода на сиглиращата функция — призна Харман. Беше прекалено странно, прекалено ценно , за да го разкрие на другите.

— Ариел ти помогна със съня — отново едва забележимо се усмихна магът. — Започвахме да губим търпение. Искаш ли да отгатнеш колко функции има в клетките, кръвта и мозъчната си тъкан всеки от вас, абсолютно всеки един „старостилен човек“?

— Повече ли са от пет?

— Сто — каза Просперо. — Точно сто.

— Научи ме на тях. — Харман пристъпи към него.

Старецът поклати глава.

— Не мога. Няма да го сторя. Обаче въпреки това трябва да ги овладееш. Ще ги научиш по време на това пътуване.

— Движим се в грешна посока — рече Харман.

— Моля?

— Ти каза, че айфелбанът ще ме отведе на европейското крайбрежие, където започва Атлантическият пролом, но в момента се движим на изток, в обратната посока.

— След две кули пак ще завием на север — отвърна Просперо. — Нямаш търпение да пристигнеш, а?

— Да.

— Потърпи. Обучението ти ще се състои по време на пътуването, не след това. Твоя ще е промяната на всички промени. Повярвай ми, не бива да поемеш по прекия път — през проходите на някогашния Пакистан, пустошта, наречена Афганистан, на юг покрай Средиземноморския басейн и през Сахарските тресавища.