Дан Симънс - Олимп

— Чудесно — избуботи високият ганимедец Сума IV. — През повечето време си стои в каютата, обаче се държи така още отпреди да увеличим гравитационното натоварване.

— Той каза ли нещо за женския глас по мазера — или за съобщението „Доведете ми Одисей“? — попита Орфу.

— Не — отвърна Астейг/Че. — Каза само, че не знае чий е гласът — че със сигурност не принадлежи на Атина, Афродита или на който и да било друг от олимпийските безсмъртни, които познава.

— Откъде точно идваше сигналът? — обади се Манмът.

Чо Ли задейства лазерната показалка, вградена в един от манипулаторите му, и посочи точицата в полярния пръстен, която в момента наближаваше южния полюс от отсрещната страна на прозрачната земна холограма.

— Увеличи — нареди навигаторът на главния ИИ на „Маб“.

Точицата сякаш скочи напред и измести цялата Земя. Представляваше град с форма на гири, построен от метални греди, матово оранжево стъкло и светлина: високи стъклени кули, стъклени балони, стъклени куполи, шеметни стъклени спирали и арки. Манмът обобщено описа всичко по теснолъчевата връзка с Орфу.

— Това е един от по-големите изкуствени обекти в земна орбита — поясни Ретроград Синопесен. — Дълъг двайсетина километра, приблизително колкото техния град от Изгубената ера Манхатън, преди да го залее океанът. Изглежда, че е построен върху ядро от камък и тежки метали, сигурно уловен астероид, който дава или е давал слаба гравитация на обитателите.

— Колко? — попита Орфу от Йо.

— Около десет сантиметра в секунда — отвърна амалтеецът. — Колкото човек или непроменен постчовек да не отлети или да може да достигне втора космическа скорост с един обикновен подскок, но достатъчно ниска, за да лети където си поиска.

— Почти колкото големината и гравитацията на Фобос — отбеляза Манмът. — Някакви предположения чий е гласът и кой живее там?

— Постчовеците са построили тези орбитални селища преди повече от две хиляди стандартни години — осведоми го премиер интегратор Астейг/Че. — И двамата знаете, че ние смятахме постчовеците за изчезнали — техните радиосигнали са спрели преди повече от хиляда години, докато квантовият поток между Земята и Марс е започнал да се усилва, не сме забелязвали техни кораби в цизлунарното пространство с телескопите си, няма следи от тях на самата Земя — обаче не можем да изключим възможността неколцина от тях да са оцелели. Или еволюирали.

— В какво? — попита Орфу.

Астейг/Че направи онова невероятно архаично, странно и същевременно изразително човешко движение — сви рамене. Манмът започна да описва жеста на европееца, ала Орфу го прекъсна с обяснението, че го е регистрирал с радара и инфрачервените си сензори.

— Ще ви покажа част от активността напоследък, преди да решим дали да спуснем „Смуглата дама“ в атмосферата на Земята — продължи премиер интеграторът и протегна напълно хуманоидната си ръка над масата.

Холограмата на орбиталния остров се смени с холос, показващ Земята и Марс, в мащаб, но не в далечина, с безброй сини, зелени и бели нишки, свързващи близката земна орбита и повърхността на Червената планета. Появиха се колони от холографски данни. Двете планети сякаш бяха втъкани в някаква шантава паяжина, само че в този случай самата паяжина пулсираше и растеше, нишките й се свиваха и удължаваха, пускаха нови разклонения и възли. Манмът се зае да описва всичко това по теснолъчевия канал.

„Няма нужда, чета инфочестотите — излъчи Орфу. — Все едно че виждам самите графики“.

— Това е квантовата активност през последните десет стандартни дни — съобщи Чо Ли. — Ще забележите, че е почти десет процента по-висока, отколкото при излитането ни от Фобос. Нестабилността достига критична фаза…

— Колко критична? — прекъсна го йониецът.

Астейг/Че насочи скритото си под визьор лице към огромния вакуумен моравек.

— Достатъчно, за да сме принудени да вземем решение в рамките на следващата седмица. Или още по-скоро, ако нестабилността продължи да расте. Това равнище на квантова нестабилност застрашава цялата слънчева система.

— Какво решение? — попита Манмът.

— Дали да унищожим полярния и екваториалния пръстен на Земята, откъдето идва квантовият поток, а също дали да изгорим Монс Олимпус и другите квантови възли на Марс — отговори генерал Бех бин Адее. — И да стерилизираме самата Земя, ако се наложи.

Орфу подсвирна, странен звук на екливия мостик, после тихо попита:

— „Кралица Маб“ разполага ли с такива военни възможности?