Дан Симънс - Олимп

— Орбитални левкоцити — вметна Орфу от Йо.

— Точно така — съгласи се премиер интеграторът на Консорциума на Петте луни.

— Разбирам — каза Манмът. — Боите се, че ако използваме спускателен кораб със „Смуглата дама“, както възнамерявахме, тези малки левкоцитни роботи ще унищожат и него.

— Общата маса на спускателния кораб и твоята подводница ще представлява опасност за Земята — съгласи се Астейг/Че. — Видяхме, че… левкоцитите, както ги нарече Орфу… превръщат в плазма или взривяват много по-малки парчета от разрушения астероид.

Манмът поклати метално-пластмасовата си глава.

— Нещо не схващам. Имали сте този запис и произтичащата от него информация още преди повече от осем месеца, но ни домъкнахте със „Смуглата дама“ чак дотук… какво се е променило?

Генерал Бех бин Адее посочи нещо на отново появилия се холозапис на избухващия астероид.

Образът се уголеми. Компютрите изчистиха зърнестата пикселирана картина.

„Какво има?“ — обади се по теснолъчевия канал Орфу.

Манмът му описа уголемения образ. Насред всички експлозии и разбити с лазер останки летеше малък съд с три човешки фигури, изпънати по очи в очевидно открита кабина. Само слабото искрене на силово поле показваше защо тримата не умират във вакуума.

— Какво е това? — след като го описа на Орфу, попита Манмът.

Отговори му самият йониец.

— Древна летяща машина, използвана от старостилните хора и постчовеците преди хилядолетия. Нарича се всъдеход — понякога й казват аероскутер. Постчовеците са ги използвали, за да ходят с тях до пръстените.

Записът премина на бързи обороти, спря, после пак продължи напред. Манмът описа на приятеля си лъкатушещия скутер, който маневрираше между избухващите сегменти на астероида.

Холограмата показваше траекторията на аероскутера, който навлезе в атмосферата, спусна се в средата на Северна Америка и се приземи в район под едно от Големите езера.

— Това е една от нашите цели — поясни Астейг/Че, кликна няколко иконки и отново се появиха телескопични изображения на голям човешки дом, издигнат върху хълм. Грамадната къща беше заобиколена от по-малки сгради и нещо като дървена защитна стена. При стените и къщата се виждаха човешки същества — или поне на такива приличаха. На неподвижните фотографии се различаваха няколко десетки души.

— Тази е отпреди седмица, когато започнахме да намаляваме скоростта — съобщи генерал Бех бин Адее. — Тези тук са направени вчера.

Същото телескопично изображение, но къщата и стената вече лежаха в опожарени развалини. По овъглената земя бяха пръснати трупове.

— Не разбирам — каза Манмът. — Като че ли там, където преди осем месеца е кацнал аероскутерът, сега хората са избити. Кой ги е убил?

Бех бин Адее повика друг телескопичен образ, после го уголеми. Между голите клони на дърветата се виждаха десетки двуноги нечовешки фигури. Бяха мътно сребристосиви, общо взето безглави, с тъмна гърбица. Ръцете и краката им не бяха като на хората и известните моравеки.

— Какви са тези същества? — попита Манмът. — Някакви слуги ли? Роботи?

— Не знаем — отвърна Астейг/Че. — Но избиват старостилните хора в малките им общности по цялата Земя.

— Това е ужасно, но какво общо има с отмяната на нашата мисия? — настоя европейският моравек.

— Аз разбирам — обади се Орфу от Йо. — Проблемът е как да се спуснеш на повърхността, за да видиш какво става. И въпросът е защо лазерните левкоцити не са унищожили аероскутера? Той е дотатъчно голям, за да оцелее при влизането си в атмосферата и да представлява опасност за жителите на Земята. Защо е бил пощаден?

Манмът се замисли за няколко секунди, после каза:

— Защото на борда е имало хора.

— Или постчовеци — прибави Астейг/Че. — Разделителната способност не е достатъчно голяма, за да сме сигурни.

— Левкоцитите позволяват на кораб с хора или постчовеци на борда да влезе в атмосферата — бавно каза Манмът. — Знаели сте го от над осем месеца. Ето защо сте ме накарали да отвлека Одисей.

— Да — потвърди Сума IV. — Човекът трябваше да дойде на Земята с нас. Неговата човешка ДНК щеше да е нашият пропуск.

— Обаче сега гласът от другия орбитален остров настоява да му заведем Одисей — каза Орфу с дълбоко буботене, което можеше да означава ирония, хумор или стомашно разстройство.

— Да — отвърна Астейг/Че. — Нямаме представа дали нашият спускателен кораб и твоята подводница ще бъдат пропуснати в земната атмосфера, ако на борда няма човек.